Когато ме публикуват в "Аналог", "Азимов'с" или още по-добре от "Квазар" -чак тогава ще имам някаква претенция за писател! (И така дор седем пъти!)

Колкото и да сме модерно и глобализирано общество, нещото на жива хартия си е друго. В крайна сметка аз лично съм виждал читаема книга на 1700 години, а все още никой не може да се похвали със сайт на повече от 10.... Нали ТАКА са се издавали хората от хиляди години насам...

Но хайде да опитам:

1) Моята точка на споделяне е когато нещото е в т.нар. бета версия - положил съм всички разумни усилия то да работи - история, характери, стил, правопис и правоговор ми ИЗГЛЕЖДАТ наред. Изчистил съм се от всички капитални съмнения за варанти и отклонения.
Аз лично първо споделям с 2-3 най-близки хора, които знам че няма много да ме пожалят.
После се пробвам я в клуб, я на конкурс...

2)Има работи, които НИКОГА сам не мож ги видя...

А и я си представи, че си написал нещо, и някой ти каже: "Абе батко, че точно същото нещо съм го чел като малък! Я, виж тоя разказ на Шекли от '67 - само имената на героите са ви различни!".
Това разбира се е екстрем, но аз лично съм чел достатъчно много неща от българи, чиито край е :
"Изведнъж се събудих/изключих видеошлема/компютъра и разбрах че всичко това бе само един сън/симулация/игра". Ако някой от тия хора беше питал достатъчно, със сигурност щяха да му кажат, че това клише е недопустимо, бозаво и че по-ефтин край едва ли може да има!

Това ти разбира се го знаеш, ама всичките онея от по-горе?
Ами АКО има подобни проблеми с твоите творби, за които ти дори не подозираш? Не те ли мъчат такива съмения?!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein