|
Българското фентъзи:
звяр или незнаен?
След като в. "Култура" започна един почти-разговор за проблемите на масовата литература в България, много подходящо на пазара се появи сборник с разкази в областта на жанра, който емблематично представя именно масовото в литературния вкус. Искрено уважавам тази почтеност на писането, на жанровите конвенции, на отношението към публиката. Пазарният механизъм не е само обидна дума в пространството на българския културен живот. Затова нека тръгнем към критическо наблюдение с един важен въпрос: имат ли авторите на нашето фентъзи достатъчно ясно жанрово съзнание за това, което пишат? Отговорът не е еднозначен, но не е и труден. Почти всички млади писатели имат; почти всички по-възрастни го смесват с фантастиката, а понякога и с други (главно алегорични) жанрове. Любен Дилов, Атанас П. Славов, Весела Люцканова например си пишат чиста фантастика (с моралистични внушения); тяхното присъствие в сборника очевидно е колкото реверанс към утвърдените имена, толкова и опит да се навакса липсата на традиция - действие с доста излишен характер. Но какво означава "млади писатели"? Най-големият брой автори са между 20 и 30 години, немалко - в самото начало на 20-те; Александър Драганов е ученик в Класическата гимназия, а 16-годишният Чавдар Ликов четял фантастика вече от две години! Професионалната ориентация на тези автори е доста разнообразна и преди всичко с променлив характер: създатели на електронни игри, рекламни агенти, водещи на радио- и телевизионни предавания, студенти, уебмастъри, китаристи... Тази пъстрота радва окото върху фона на спомена за униформените писателски биографии от предходните няколко десетилетия. Освен това става ясно, че съществува организиран фентъзи-life, почти клубно затворен и някак невидим или непожелан от официалните културни хроники: текат конкурси, раздават се награди, излизат сборници и списания... Очевидно е, че трябва да има и фентъзи-публика, най-вероятно твърде млада, но всякакъв вид социологическа информация в това отношение липсва.
Що се отнася до художествените качества на българския фентъзи-звяр, те все още са доста незнайни. Жанрът прохожда, това се вижда веднага, и в тези първи стъпки налучква своите (дай, Боже) бъдещи характеристики. Най-интересната тенденция е фентъзи-стилизираната употреба на фолклорно-митологични мотиви и образи из българската национална традиция. Все още няма ясна граница с авторската вълшебна приказка. Много беден е реквизитът на фантастичните същества; българската демонология със сигурност предлага по-богати възможности. Натрапливо упорит герой в разказите е драконът, при това с много банални черти. Българското фентъзи е дракономаниакално и със сигурност трябва да си потърси нови герои, като се постарае поне в някаква степен да им вдъхне психологическа убедителност и повествователна привлекателност. Нещо в целия сборник (с 34 автори) напомня възможността да се пише литература по компютърен път; не че се повтарят точно сюжетите и героите (като изключим дракона-фаворит), но текстовете някак се сливат, преливат в спомена за прохождащите усилия на целия жанр. От тях с удоволствие бих отделила големия разказ на Елена Павлова "Дени хейетае". Не че тук липсват дракони, не че е "чист" представител на избрания жанр (по-близо е до познатата ни научна фантастика), но младата авторка е добра писателка със силно и професионално овладяно въображение.
В заключение можем да обобщим, че българското фентъзи е млад жанр, който се прави от млади хора и ако те надхвърлят равнището на любовно-любителските усилия, може да има бъдещето на мечтания звяр. Засега все още прилича на грозното гущерче, което в един от разказите очаква да стане Истински дракон.
Милена Кирова
Acropolis adieu
|
Нещо за вас от в. "Култура"
