мога само да мечтая за подобни рецензии

искам само да вметна нещо (без да възразявам, всъщност, дори съм съгласен с критиката):
1) старобългаризмите трябваше наистина да са повече, а не по-малко. Е, схващането "тоя на умен ли ми се прави" - това е непреодолимо. Логиката обаче изискваше да е така. Верена може да е научила съвременния български от Радослав, но старите навици са по-силни, за някои думи няма ПЪЛНО съответствие, пък и как я виждаш да следва чужди КЛИШЕТА?
впрочем, отчитам, че с речта й не съм се справил достатъчно добре. Същата слабост се явява и в Царска заръка (макар че там е и последица от това, че за 12 години Витан-Вананд префучава през 1100 години исторически път и при него се напластяват говори от различни векове, което го кара да се върне към привичните си граматически конструкции, но със съвременна лексика, която на места се пропуква); това, че Радослав понякога говори книжно - ами той се опитва да се реализира като поет и писател, не съвсем сполучливо, пък и от друга страна Верена му влияе (така става при влюбените, уверявам те). Но като цяло - съгласен, не е доизпипано докрай.

2) категоричността на Верена: този мъж е мой. Прощавай, ама това си е характеристика на змейовете - те ГРАБВАТ. Любовта им не се разгаря бавно, а пламва като взрив. Само дето не отчитат всякога, че при хората не е така. Е, Радослав се оказа държелив де ;
свързаната с това сцена със Светлана - признавам, че я включих вразрез с изискванията към едно художестгвено произведение, просто защото подобно нещо се беше случило в действителност. Сега не бих вече се придържал толкова фанатично към реални случки с първообразите на героите си, но преди 6-7 години бях на това ниво. А и все пак този епизод върши работа, за да има един вид вариант на ОТВЛИЧАНЕ на "юнака" от змеицата.
((впрочем, като че ли всички българки носят в себе си нещо от змеици и самодиви... но понякога, много понякога - от лами и вещици))

3) ами въпреки всичко продължавам да си мисля, че Драконче е самостойно нещо и продълженията са повече плод на слабите ми ангели, които не ме удържаха от изкушението. Драконче напълно постигна онези цели, които му бях поставил. И дори неговата "незавършеност" - също. За да може читателят да продължи приключението в своя си собствен живот.
Продълженията обаче му отнемат тази възможност, но пък (надявам се) дават в замяна нещо друго.


Допълнение: Драконче е от лятото на 1996-та; Заръката - точно след две години; Пълноземие обаче беше измислено и подробно конспектирано през 1996, късната есен, даже в началото на зимата. Слънце недосегаемо - уж завършващият роман - пък се "случи" през септември-октомври 1998 г.
...Много се чудя - да развия ли някои свои хрумвания, които са "странични" линии или продукти на "сливане" на отделните книги? Определено тогава се получава една дървовидно-мрежова структура и въпросът коя част кой номер е, това ще стане просто безпредметно.
Така или иначе - през есента на 2003 ще го има номинално последния роман.
Нататък - ще видим. Има и други теми за описване.

благодаря ти

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!