два дни предсрочно.
С малко сгрешена корица, но - излезе.

За съжаление по-важният пропуск покрай някои неуредици в печатницата е много по-непростим.
Във връзка с това се чувствам задължен да кажа, че в резултат на моя грешка в издателското каре липсват две имена:
на Николай Светлев, който ми помогна в подреждането на доста хаотичните чернови и беше редно да присъства сред редакторите;
на д-р Бойчо Калинов, който ме консултира (което не ми попречи пак да допусна граматически грешки) за това как се е писало преди 1945 година преди реформата, изхвърлила две букви от азбуката ни и опростила правописа.
Надявам се тези двама души да ми простят.
Чувствам се страшно неудобно пред тях.


Тази книга посветих на баща ми, който обаче не доживя да я прочете дори в чернови вариант.
Тази книга е провокация към съвремието ни, обаче не посредством критика и плюене, чрез една мечта (е, съобразена с ограниченията на поджанра "алтернативна история"), една вероятно наивна утопия. доколко наивна - вие ще кажете, но просто такова е моето мнение за народа, към когото принадлежа. Ще ми се да вярвам, че то не е неоправдано високо, но дори да се заблуждавам, предпочитам позитивните заблуди пред негативните.

Надявам се крайно ограниченият кръг хора, които четоха текста в качеството си на доброволни параредактори и ми дадоха добри съвети относно някои детайли и похвати, акценти и обяснения, МНОГО се надявам да си кажат мнението си за книгата.
Да, казвали са ми го вече, но тази тема не е за мое лично ползване само, нали?
Нека кажат - живеели им се в тази България, която е описана в романа, или не.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!