|
ДА ПРОБУДИШ ДРАКОНЧЕ
===================
Предупреждение!
Тази рецензия разисква части от сюжета и определено ще развали удоволствието на някой, който има намерение да прочете книгата.
ПРЕДГОВОР
---------------
Странно е да започне човек рецензия с предговор, но пък ми се ще толкова много неща да кажа, че от сега си знам - това тук ще заприлича на малка дисертация... И така:
Това е само едно мнение, на един обикновен читател без особени претренции в областта на хуманитарните науки и изкуствата. Но за сметка на това е съвсем откровено. Не робувам на авторитети и на респект от стари/нови лаври. (Дори напротив!) Нито пък търся реванш или начин за отплата. Единствената ми цел е да обхвана колкото се може повече важни неща в творбата за да може тя и/или следващите да станат по-добри, по-четими, по-продаваеми и още по-. При това изключително много внимавам аргументите да са много и изчерпателни.
Защото НАЙ-ГАДНИТЕ неща, които може човек да направи на един творец са :
а) да подмине труда му с мълчание;
б) да изкаже едносрично крайно възторжено или отрицателно мнение;
в) да подметене изречение и четвърт;
В НИКАКЪВ случай това не бива да се приема като оценка за личността на автора или пък основа за предрасъдък за останалите му творби. Ама наистина - всичко е с НАЙ-ДОБРИ чувства и намерения!
Така, сега съм спокоен - застраховах се срещу неизбежното количество зложелатели на критиката и мога да започна по същество!
СЪЩЕСТВО
---------------
Първо малко общи неща за моите вкусове, за да стане по-ясно отправната ми точка.
Принципно аз харесвам произведения, които се закачат с историята, религията, легендите. Харесвам българските приказки. Не харесвам многотомните тлъсти издания, освен ако не са енциклопедии. Общо взето наистина смятам, че "Малкото е повече" и че "Културата - това е преди всичко чувството за мярка".
1. Сюжет
Страхотна идея! Брилянта история, страхотно попадение и много ура! Много ми хареса как е обоснована идеята за драконите и мястото им в живота на някогашната България. И най-хубавото е че всичко е направено много стройно и логично - като теория за строежа на вселената. Всичко си има обяснение. Освен това е поднесено много добре - на порции и с мярка. Слава Богу - никакви пространни лекции и риене на фактология с багер. Тъкмо когато човек се зачуди за нещо и хоп! - идва поредният отговор в някой от разказите на Верена.
Романтичният елемент също ми допадна. Отлично дозиран, без сладникавост. Добре е представено постепенното опознаване между двамата - от простичкото "А какъв е този гребен там... и тази издатина тук?", до размяната на фундаменталните възгледи за живота и неговите съставки. Просто една "нормална" любовна история между шеметна драконка и младеж, който си е жив късметлия да попадне на такова чудо в съвременното ни общество. С цялата неловкост, изненади и неизбежните караници.
Скоростта на сюжета е също много добра. Особено много ми хареса в това отношение "екшън" частта (гл.11-15) - след като двамата отиват на морето. Честно да си кажа отдавна не ми се случвало при четенето на книга да ми се качи пулса от напрежение! Не мога точно да посоча защо и това е най-свежото! Явно има някаква химия ли що ли, но все едно се качих на бегом до 5-тия етаж!
С една дума : "Бравос! Абе от къде ги вземате вие тия сюжети!? А!?"
2. Героите
Верена е много, много готина героиня, с едно мъничко изключение, но за него по-късно. Едновременно нормална и странна. Страстта, с която говори е направо заразителна - буди симпатиите, защото малко прилича на Дон Кихот (,но с доста прилично въоръжение!). Аз лично съм минал през такъв етап (който не е - жалко за него!) и поради това нейното мислене и отношение към реалността в България ми е много близко и дори скъпо. В началото образът й ми се стори малко назъбен и противоречив, но пък защо не? Кой жив човек е свалял драконка, че да знае какви са точно те? Така че това е добро - в крайна сметка не става дума за любовна история между лаборантка и ватман, нали?
Радослав (Дичо) е също много достоверен (с малка нерваност в начина му на говорене - вж. по-долу). Развитието му от леко разочарован и дезориентиран младеж, до приличен екшън герой е направено майсторски. Отношението му към Верена е напълно правдободобно - точно така би постъпил човек, който ЗНАЕ че е срещнал Единствената и Истинската и прави всичко възможно да не стъпи на криво и да не изпорти работата. Като същевременно не се превръща в някакво мекотело или за мой ужас - съвършен кавалер : избухванията са му "добре дозирани" и дават плътност на образа.
Второстепените герои няма да засягам с подробности - и приятелите на Дичо и мутрите са ОК. Единствено Светлана - старата приятелка на Дичо - не ми хареса като изпълнение.
3. Конфликтите
Това е една от най-големите червени точки на книгата. Страхотно ми допадна поставянето на драконка в съвременна България! Екстра работа!
Само че! Това е и най-голямата слабост на книгата. Аз лично съм много, ама наистина много разочарован, че този конфликт е така отлично започнат, добре развит, но изобщо незавършен!!! И проблемът идва в това, че има много разговори и изказвания на героите по тази тема, за да остане тя второстепенна и отворена. Прекалено много пушки на стената, а гърмеж - никакъв! Някак си книгата започва като много добра смесица от любовна, социална и философска тематика и постепенно се превръща и завършва като (чист) екшън.
И другото нещо - глава 5! Това е разправията межди Светлана, Дичо и Верена. Честно казано не ми го побира ума защо това нещо е изобщо в книгата! Опитах - от края на 4-та глава прескочих на 6-та - съвсем добре си е. Проблемът на 5-та е липсата на психологическата логика в : този конфликт; възможността да има връзка между Светлана и Дичо; поведението на Светлана; самият диалог.
Примерно :
- това със змията да се заколи и да се направи на колан;
- "- Светла, нещо ще не схващам... Били си пооправила дрешките? Разсейват ме." - и това в средата на разговор за неочаквано бебе и разправия течаща вече 3 страници;
- "Давам то го за временно ползване... В леглото не е супермен, ама... Иначе е пълен мухльо [...] И когато след месец-два дотърчи обратно при мен" - много трудно ми е да повярвам, че пресметлива "платинена дама" ще допусне, че някой ще се върне след такава квалификация.
- Реакцията на Верена "Хайде чао - подхвърли момичето-змеица - Този мъж е мой!". Някак си е прекалено рано и внезапно. Верена може и да е серт, ама е и чувствителна и внимателна. Просто не върви в тази част на историята да направи подобно изказване пред спасителя и предполагаемия Истински и Единствен. Освен това (от гледна точка на сюжета) любовната връзка се предопределя насила преди още да е започнала както трябва. Това е и гореспоменатото "малко изключение".
Тук разбира се може да се спори - хора има всякакви, реакции - също. Това, което казвам е че на мен гл.5 ми звучи недостоверно, насилено и изкуствено.
4. Стил
Стилът в началото на книгата е по-тромав - в глава 1 и 2 определено има повечко прилагателни от необходимото. Но постепенно той се избистря и олекотява. Някак си личи, че през 1,5 години, през които е писана книгата, авторът се е развил много.
Примерите за подходящи сравнения и съчетания са почти безброй - просто отварям на посоки (след средата на книгата):
"Изведнъж Радослав усети кантяща празнота в себе си", "...а въображението го инквизираше с кошмарни картини."; "Приличаше [изгряващото слънце] на кървав мехур над вълни от стопено олово. Олово, от което се леят куршуми."; "Радослав избърса предполагаемите сълзи"; и т.н., и т.н...
Старобългаризмите. Това мен лично ме подразни малко, по-точно казано съвсем малко. Добре е да ги има за цвят, но са с две-три идеи в повече. Неволно се получава ефектът "Вижте колко много старобългарски думи знам, а вие не!" (И да наистина - повечето не ги знаех!). По-добре било да има по-малко такива думи, но да са употребени по-често. Така дори би могло да се получи и образователен ефект.
Диалозите са леко тромави. Прекрасно е езикът да е цветист и картинен при разказните изречения - в смисъл с много епитети и издържан български. Но когато този стил влезе в устата на всички герои - включително и на предполагаемо съвсем нормалните хора - речта започва да звучи леко надуто и изкуствено. Ето един пример за илюстрация (стр. 101, долу):
"- Но, Веренче... Сигурна ли си, че не се заблуждаваш? Защото, ако си права, съгласи се, всички тези съвпадения - от омагьосването ти до изпускането на ножа в клисурата единадесет столетия по-късно... Просто целият този наниз случайности е адски невероятен!"
От лични мои наблюдения, нормалните, обикновени хора биха казали "бъркаш" вместо "заблуждаваш", "века" вместо "столетия", "Не може всичко това да са случайно!" вместо "Просто целият този наниз случайности е адски невероятен!"
Наясно съм, че при Верена такава една реч е по-допустима и по-лесно простима! Затова и не дадох пример с нея. И все пак - тя нали е научила езика телепатично точно от Дичо! Така че пак не върви някак си...
Това, разбира се, не е кой знае каква слабост - просто според мен опростената пряка реч, ще стои по- на място.
5. Заключение.
"Да пробудиш драконче" определено е едно от произведенията с най-добра идея и потенциал, което съм чел от години! При това изобщо няма дори да помисля да деля четеното от мен на наше и чуждоземско!
Изпълнено е с много въобръжение и дори страст, които определено страшно ме впечатлиха!
За съжаление след прочита у мен остана чувството за незавършеност - бях изоставен по средата на толкова интересни събития и конфликти!
Книгата изглежда повече като "трейлът", "тийзър" или реклама на основното произведение. Претеглено на око това би трябвало да е около 1/4 до 1/3 от един цял роман.
Ако това е била целта, то тя е постигната с лекота и изящество. Но в такъв случай не е било честно към читателите да не бъде споменато това. Просто ми е жал за тези, които са чакали 3 години "Царска заръка". Добре че съм толкова назад с материала, че можах да започна продължението веднага!
П.П.
Между другото четох (тука май?), че Николай Теллалов не бил въобще очарован, че "Да пробудиш драконче" било определяно като фентъзи. И е съвсем прав!
Ясен *<;о)
Never mistake motion with action. A. Einstein
|
"ДА ПРОБУДИШ ДРАКОНЧЕ" (опит за резензия)
