Не, не и НЕ! Искам да кажа, че когато някой РАБОТИ не бива да се брои за актив на клуба. Той си изкарва хляба, по дяволите! Клубът ли му е осигурил тази работа? Преводите на Комата ще се броят ли за актив на клуба, след като ВЕЧЕ започна и тя да идва? Или да считаме и "Квазар" за клубно издателство, какво ще кажеш?
Клубът е неформална организация, чиято роля е да помага с каквото може. Ако някои бизнес контакти са се установили, защото хората ходят там - няма лошо, но те могат да се срещнат и на други места, просто там е по-удобно. За актив на КЛУБА трябва да се броят САМО мероприятията, организирани от него. Останалото са си лични работи. Аз мога да издавам книги и без да ходя на клуб, мога да срещам с преводачи и редактори и извън клуба, мога да потърся инфо из нета и да мина дори без Тера-та!
Малък пример - къде, по дяволите, е "клубната" библиотека с БГ фантастика? Иван Попов, например. Още през ноември можеше да е на книга, ако нещата се поставят малко по-професионално. Защо ТФ излиза има-няма веднъж годишно? Колко са пресни събитията, за кото ни информира последният брой на Тера-та? В този брой трябваше да излезе информация за новата Таласъмия, а не статия за старата. Това е положението. Нещата няма да потръгнат в обозримо бъдеще, ако продължаваме с това темпо. Още през 2001 година, на първата Таласъмия, споделих, че е крайно време да се отдели комерсиалното от феновското. Ама никой не слуша. От тогава до сега са излезли 7 БГ книги + 1 преподвързана + 1 в печатницата... За две години ще станат поне 11 само в моята поредица. Какво може да сложи клубът насреща? Ако Тервел не си беше издал сам книгата и 1 нямаше да има. Вместо да се пилее времето на хората с несвойствени за тях неща като редактиране, коригиране, търсене на пари и разправии с печатници, може да се оползтвори с нещо, което могат НАИСТИНА да помогнат.
Айде стига, че се ядосах...
Ако тонът ми ви се стори малко по-остър, извинете. Не е от лоши чувства.
Само в резюме: клубът да не си присва заслуги и е крайно време всеки да се занимава с това, което може, а не с това, което му отнема излишно много време. Като да говори глупости, например.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...