"Time's arrow", роман, Penguin 1992, Мартин Еймис
Още един любопитен експеримент с идеята за време, течащо в обратна посока (reversed time), след “Counter-clock world” на Филип К. Дик, “Прозрение” от Майкъл Суонуик (има бълг. превод) и “Все начинаеться с молчания” на В. Михайлов. Съзнанието на героя се пробужда (възкръсва) от мрака в тялото на заобиколен от лекари старец. През следващите дни силите му постепенно се възстановяват и постепенно той забелязва странен феномен – животът тече наопаки като пусната наобратно лента и всички действия следват обърната посока “следствие-причина” (от мръсните чинии в умивалника и съдържанието на стомаха си героят произвежда храна, която грижливо пакетира в хладилника, а сетне отнася в магазина, където с помощта на количка разнася по щандовете, след като за това са му платили на касата). Посещението в тоалетната е не по-малко интригуващ ритуал – когато влиза вътре е пречистен и освободен, но го посреща неприятна миризма и потъмняла вода в клозета. Следва неизменното дърпане на верижката, лека болка и усещане за пълнота отдолу, което не след дълго преминава. Други подобни примери ни убеждават, че времето наистина тече в обратна посока, макар само Тод Френдли (ТФ – героят) да го забелязва. Той обаче е само ням и безпомощен наблюдател на предопределен процес. Диалозите също се подават в обратен ред, макар играта на думи да е толкова умела, че и така да придобиват своеобразен смисъл (нерядко обратен на първоначалния). Няма да изпадам в подробности с лекарската кариера на ТФ, който – изпреварвайки събитията и обръщайки техния ход, ще разкрия - е нацист, работил в експериментален отдел в Аушвиц през Втората световна война, а после прехвърлил се в Америка под фалшива самоличност. В обратно течащия ход на времето, където хората (както и ТФ) постепенно обедняват, колите стават по-тумбести, а дрехите – по непрактични и грубовати – идва момент, в който той отпътува (връща се) за Европа, където в навечерието (разбирай края) на Втората световна война заживява в Португалия, а после и разрушена Италия. Тук ТФ преминава към активна дейност, закупува (продава) злато, което отнася за да зарови на тайно място, а после изравя и отнася към вътрешността на Германия. Най-сетне се появява в Аушвиц, където неочаквано (за себе си) започва да говори на немски и предава златото в склада. В Аушвиц той се озовава в самия център на необичайна по своя характер дейност – производство на евреи от дим и въздух. След обработката на тези вещества в специални пещи, върху скарите се появяват мъртви и гологлави тела, които по-късно биват съживявани в газовите камери. От кожно-преработвателни фабрики в цяла Германия се докарват коси, кожа и зъби (тук в работа влиза и златото) за да бъдат доокомплектовани телата . На евреите предстои да се отплатят за това “благородно дело” с няколкомесечен труд в цехове (Работата ще те направи свободен), след което ги товарят на влакови композиции и ги разкарват из цялата страна. Там с тях се заемат щурмбригади, които ги разквартируват във временно построени гета. Междувременно ТФ продължава да се подмладява, войната приключва и руснаците са прогонени на изток, а евреите се завръщат по родните си домове и постепенно получават все по-широки права. ТФ и приятелите му обедняват и той с негодувание наблюдава как съществата, които са създали с толкова труд и усилия се превръщат в богати и охолно живеещи буржоа, докато той и сънародниците му мизерстват. През 22-ра година, почти момче, ТФ посещава за последен път района на Аушвиц, но там вече няма нищо, освен голо поле и две затлачени реки. После навлиза в детската възраст, появява се баща му, накрая започва и подготовката за връщането в утробата на майка му.
Както споменах по-горе това е поредното произведение, третиращо тази тема. Докато при Суонуик (“Прозрение”) обратното движение се извършва на фона на отделни и краткотрайни, течащи в нормална посока пасажи, при Еймис и Михайлов процесът обхваща всичко, дори говора. В “Стрелката на времето” обаче за пръв път обръщането на причинно-следствената връзка се използва за да се придаде ново морално значение на действието (героят възприема като благородна и човеколюбива дейност производството на хора от въздух и дим, или сглобяването им в неговата собствена лаборатория от отделни части и органи, в края на живота си той е декаденстващ лекар, който приема пациентите си здрави, а ги изпраща след няколко дневно лечение болни – за което, естестевно им заплаща, докато по-късно, на младини, се оказва въвлечен във величествен процес на създаване на цял един народ). Ще добавя само, че Мартин Еймис е син на Кингзли Еймис, познат у нас с романа “Един тлъст англичанин” и носител на наградата “Джон Кембъл” през 77-ма за романа “Промяната”.
|