Да си жив и здрав и ти, старче!

ПП. Обръщението го употребявам точно в духа на зададената от тебе гатанка. Според беглите ми спомени коренът "хар" е с прабългарски произход и е със значение на "стар, мъдър, важен". Точно с онова дълбоко уважение, което народът влага в думата "старец, старейшина", затова и се казва "старо-харо".

Е, сега вече знам, че без да съм прав за етимологията, пак ще ме почерпиш

НЕБЕТО ВИЖДА!