Никога не подминавайте кашоните, бих добавила към казаното от теб.
От друга страна, понякога, когато преглеждам книгите там, някак от само себе си ми минава мисълта, че тези кашони са някакъв странен символ на времето. За тях и за книгите, които "доизживават" живота си, подредени и оценени по незнайни критерии и неподдаваща се понякога на рационално обяснение логика - измерваща се във финикийски знаци. За тези предадени или продадени от бившите си собственици книги, които чакат отново своите читатели, за записките по страниците им, направени от бившите живи, а и отишли си собственици, - ами за всичко това може да се напише цял роман.


Наблюденията ти са до голяма степен верни.
По-скоро моите са генерализиран частен случай.