|
Никога няма да познаете кой... 
Неумението на някои организатори да разбират младия юзър, да вникнат в психическото им състояние, да анализират конкретните педагогически ситуации и с оглед на това да проявяват индивидуален подход и педагогически такт, са главната причина за индивидуалното, а понякога за колективното съпротивление на юзърите. Организаторите на игрите са призвани правилно да насочат всестраната дейност на младия юзър, да създадат такава социална и психологическа атмосфера в тях, която да действа най-много за издигането на статуса на всеки юзър, за изява и утвърждаване на тяхната личност, за реализиране на потенциалните им възможности, за създаване на потребности и стремеж към непрекъснато нравствено самоусъвършенстване.
Коклкото юзърът осъзнава по-дълбоко своя дълг към клуба и колокото по-съзнателно изпълнява възлаганите му клубни поръчения, толкова по-успешно протича процесът на нравствено му самовъзпитание и самоутвърждаване.
Юзърът във “Футболни прогнози” трябва да умее да следи своите действия, да контролира своите постъпки, като с цялото си поведение се стреми в максимална степен да не допуска по възможност отклонение от правилната линия, свързана с неговите културни взаимоотношения с организаторите. Една от най-важните черти на поведението на юзъра – това е вежливостта и учтивостта. Когато говорим за култура на обръщението и запитването като елемент на културните обноски, много важно е да обръщаме внимание и върху интонацията. Защото и най-изисканата форма на обръщение може да бъде направено с груб, непреветлив тон, с безцеремонност и интонация, която издава незачитане към организаторите.
Мога още глупости да пиша, но започна да ми се повръща от виното.
Такааа, сега нещо друго.
“Връщайки се от разходка, Джеймс заварил приятелите си ожесточено да се препират. Оказало се, че предмет на разногласието била следната ситуация. Върху дънера на едно дърво в гората стояла катерица, но така, че да я скрита от погледа на екскурзианта, намиращ се от другата страна на стъблото. Знаейки за катерицата, човекът се мъчи да я зърне, обикаляйки около дървото, но напразно. Колкото и бързо да се движил, катерицата ловко се премествала така, че между тях винаги се намирал въпросния дънер. А ето го и метафизическият въпрос, разделил дискутиращите на два лагера: Обикаля ли в случая мъжът около катерицата или не? Тъй като привържениците на двата възможни отговора били еднакъв брой и спорът не можел да бъде решен, всички помолили Джеймс да вземе страна в дискусията. И той започнал своята мисия чрез изясняване на смисъла, вложени в думите “обикаляне около катерицата”. Ако под “обикаляне” се разбира, човекът да се намира най-напред южно от катерицата, а след това последотвателно на изток, север, запад и накря пак на юг от нея, тогава очевидно екскурзианта обикаля около животното. Но ако обаче “обикаляне” означава човекът да се намира първо срещу лицето на катерицата, после от лявата и страна , зад гърба й, отово отдясно, и отново в анафас, тогава въпреки движението, човекът не обикаля около гризача.”
Та такива му работи
Белински беше казал “И най-горчивата истина е по-добра от най-приятното заблуждение”
Истината има привилегировано положение в скалата на човешки ценности. Хората неизменно се стремят към нея, опитват се да я намерят, съберат и съхранят. Още Цицерон е убеден, че няма нищо по сладко от истината.
Истината има следните качества:
1. Практическа ефективност – вярното познание може да служи като сигурно средство за изработване на адекватно поведение спрямо заобикалящата ни действителност.
2. Уникалното и свойство да служи като предпоставка за извличане на ново истинно знание.
3. Особеностите, обуславящи естетически преживявания, свързани с истината
4. Етическа стойност. Аристотел заявява “Платон ми е приятел, но истината ми е още по-голям приятел”
Ако горепосочените и качества могат да мотивират очевидното пристрастие на юзърите към истината, те съвсем не са достатъчни, за да разкрият пътищата, по които се добираме до нея.
Трябва ли да се твърди, че щом дадена информация е практически ефективна или теоретически полезна или етически значима, в същото време то е вярна? Един цитат на Аристотел е станал фундамент: “Прав е този, който счита разделеното за разделено и съединеното съединено, а се заблуждава онзи, чието мнение е противоположно на действителните обстоятелства”
Според обичайните юзърскси представи, щом действителността е една, истината също трябва да бъде една. При такава предпоставка обаче става трудно да обясним наличието на множество концепции за нея. В състояние ли сме да докажем, че само една от тях е вярна, докато останалите са недоразумения? Ако пък не успеем в доказателствата, следва ли да признаем, че истина изобщо няма и всеки има право на своя гледна точка?
Някой може ли да даде определение за истина и нейния антипод – неистина? Да посочи критерий за истина и неистина? Да намери изход от сематичните парадокси?
Бах се в левака, ква гадост
----------------------------------------------
А е можело да бъда делфин...
|
офф: copy-paste чупиглав от друг клуб
