Казаното от теб само потвърждава тезата, че няма невъзможни неща. Да, така е. Значи просто трябва да се пише. Като заговорихме за това - удава ти се, и то много, на моменти е жестоко. С удоволствие прочетох книгата, някои от разказите са прекрасни. Но не обичам анализите, така че ще кажа само толкова. Поговорих си с теб - четейки книгата ти - и това общуване ми достави удоволствие, на моменти се трогнах, на моменти се смях, на моменти си казвах: ей тук можеше да се направи по-така. Шантава работа. Но като се има предвид, че съм изключително твърдоглаво четящо същество, което трудно се трогва и още по-трудно се засмива - защото критерият ми отвратително се е вдигнал, просто трябва да приемеш това за успех - поне при мен, и то без грам изсилване.

А издателите - мислиш ли, че и те не умуват? Трудна работа е ние тук да измислим нещо. Това, което виждам като нещо реално, е предложената на Коро простичка схема - решила съм да подарявам книги на български автори, които са ми харесали, на приятели. Все някой ще се зариби. А капка по капка - и вземе да стане малък вир, нали така?


Не тъжа, че не разгадах писателя: сега ще ти свия гаден номер - ами аз си имам и автограф, ъ-хъ.
Ама още един автограф изобщо нямаше да ми дойде в повече.


Между другото, оформлението на твоята книга не е чак толкова лошо - нещо като черно-бял филм, ретро, изчистено. Вбеси ме странирането, т. н. компютърна обработка.
Ма ква беше тая нещастница дето го е правила?

Редактирано от * на 20.11.02 16:16.