По този начин всичко се свежда до рационалното. Е, може би си прав.
Все пак искам тук тотално да те подкрепя в най-точното нещо: подборът трябва да е безкомпромисен! И не само за читателите, а най-вече за авторите. Защото опитът показва, че книгата, завоювала трайно място на пазара, е стойностна. Да му мислят българските писатели - и да вдигат критериите си, това е истината. Но да се генерализира в полза на чуждото, за сметка на бългорското, с това категорично не се съгласявам. Апропо, сборника - "Вирт" - това, което зачетох там - на г-н Малинов, е просто яко, жестоко е. Е и какво? Да не си купиш сборник, в който има едно такова нещо, щото виждате ли не всичко било на това равнище? Ами тъпо е. Израз на пренебрежение към автора на хубавото.
С какво е виновен той, например, че не е написал роман, а повест - и тя не "тежи" за самостоятелна книга?
Да се гръмне ли?
Но няма смисъл. В единомислие сме с теб, не ми се спори.