Глей ся какво ще ти кажа пък аз. Може би наистина чета по диагоналната, ама дали пък не си заслужава, защото тия рефрени в поста ти се повтарят от месеци, та и от години в същия тоя форум.
Относно темата за професионалните писатели, които живеят от занаята си. Е, тая благиня човек трябва да си я направи и измисли сам. За щастие, има начини, повярвай ми.
Ако се замислиш защо се издават толкова много български книги, каквито и да било - тъпи или не, - логично ще намериш отговора - повечето са спонсорирани,пък било то от самия автор, било то от фенове, тоя въпрос няма да го обсъждаме.

Но като ще говорим за проблеми с българското книгоиздаване, трябва да засегнем отново по-мащабния проблем: шибания вкус и манталитет на разпространителите на книги, който си има своите основания - поради цялата шибана система, водеща до национален нихилизъм. Те искат да продават книгите като топъл хляб, ерго, бягат като дявол от тамян от българска фантастика.

Да не продължавам, защото не те светвам - това тук са все изтъркани неща. Само ще кажа: организирането на мащабни пиарове - подобен на този с Хари Потър - води до големите печалби и до възможността да се появят и книги, не отговарящи на чалгавкуса и във фантастиката. Тоест - невинаги една стартова книга може да бъде шедьовър, но и читателите, а не само издателите, трябва да инвестират в тази книга - поне веднъж месечно, за подарък на приятели, говорим за харесала им българска книга, - за да потръгне пазара и за добрите български книги. А сега положението е патово - и за добрите, и за лошите.
Като реагирах така, мисълта ми беше, че всеки от тук изявяващите се би могъл да направи нещо реално за бг книгата - да си я потърси, да попита за нея на някоя сергия - баси, тва е одврат, книги на сертия! - и така разпространителите може и да си променят тъпите навици, пък и да почнат да вземат бг книги. А за да вземат това, което на теб лично ти хареса, подари няколко бг книги от любимите си автори на приятели, които не са зарибени, зариби ги, и тогава ще си направил нещо по-конкретно от една супа.

Що се отнася пък до професионелните проблеми на изявените писатели и до паричните им дертове... Ами в тоя живот човек трябва да намира начини да си ги реши. Пак повтарям - има начини. Друг е въпросът, че това е много сложно. А западните бестселъристи. Ами и те са писали в началото плява, повечето. И някой издател, фен на словото, е успял да усети, че там има нещо - и не да го залива с помия, ами да инвестира във въпросния субект. Видял е онова, невидимото за окото, и го е лансирал, защото за разлика от претенциозната публика е наясно, че един писател трябва да пише и най-вече да се издава, за да стане майстор.
Освен това западните занаятчии стартират от едно доста по-ниско ниво на капризност на публиката - ще ме извиниш, но вкусовете по Гринуич и нататък - литературните, говорим за масовия потребителски нрав - са на доста по-непретенциозно равнище от славянските варварски претенции.

С този пост ти позволявам, да ми поднесеш супата, но ще предпочета мусаката, която съм сготвила междувременно.

Редактирано от * на 20.11.02 13:46.