В самото начало започнах в Библиотеката. Сега, налага се да уточня, че съм имала изключителен късмет - това беше една голяма соц библиотека в малко населено място, през лятото когато дните са толкова по-дълги, че и астрономите се налага да го признаят. Отдавна самата библиотека беше загубила бюрократичната си същност и реално се основаваше на една единствена личност - библиотекарката, която просто ходеше до книжната борса на съседният по-голям град и купуваше книжките, които и харесваха. Да е жива и здрава - четеше фантастика. Та, така - всичко, както от време на време напява Джил, започва от библиотеката.
Впоследствие обаче, човек набира скорост.
Някъде около периода с книгите игри, едва прохождащия ми тогава глад за собственичество се утвърди - започна колекционерството. Купуваш книги и гледаш списъчето със заглавия отпред или отзад - където са решили да го сложат тоя път. Слагах си Ч и И - "четена" и "имам", и планирах кои Ч заслужават да станат ЧИ. Както и да е, в един момент, човек е прочел толкова книги, че срещайки някоя нова идея (е, на не повече от 60% нова де) неминуемо бива залян от носталгия. Тогава се сещаш за книгите преди и мога да ти кажа, че няма по-неприятно в този момент от хладното усещане за непроследимост, на някоя от любимите книги, за която си си спомнил. Искаш я отново, но вече е далече. Точно тогава ти се ще да си си купувал всичко, което си чел и ти е харесало.
Та така - има си баланс, ползване или притежание, виртуален или реален сторидж, да помниш или да имаш... Не отивай в крайности.

...Suppose it's just a point of view, but they tell me I'm doing fine...