Как не се сетих за това! (-пляс по челото-)

"Кръв по ябълката" е един от любимите ми юношески романи. Нищо че протагонистът е 15 годишно момиче, което не се храни, живее на микал (вид наркотик, измислен от неин познат специално за нея) и смята да се самоубие след няколко дни. До края авторът те засипва с всичко най-гадно от живота на тинейджърите на запад (или лошата представа за него). Между другото с мноооого циничен хумор. На моменти можеш да се скъсаш да се хилиш. Самият край обаче е толкова хуманистичен, че човек може да се разплаче. Спокойно мога да кажа, че това е най-човеколюбивата книга, която съм държал в ръцете си. При това, този ефект е постигнат с малка хитрост, а не с празни приказки и захарен сироп с черпака.

Ако някой е чел това нещо да каже какво мисли по въпроса.

С любезното спомоществувателство на АЕЦ "Козлодуй".