Царят в никакъв случай не беше малък човек! За мен бе принципен до крайност, не на едно и две места се показваше, че държи на думата си, откровен е и не го е страх да защитава мнението си срещу по вишестоящите.
Накрая той не се беше превърнал в "малкия човек" на Лафазанов, а просто се беше зашеметил от това колко са подли хората, до вчера се държаха за него, а днес... Тук е мястото да се отбележи, че той беше мразен защото беше по-добър от тях и просто беше успял в това, за което те се домогваха, а бяха негодни, а не защото страдаха от скруполи.
Признай, че никой не може да огрее навсякъде, а пази себе си и бизките си. И най-многото, на което може да се разчита, е коректност спрямо другите (нямам предвид дори и с тези, които са ти навъпреки, просто няма начин тогава), а той беше. Коректен.
На укорите, че можел да дава на собствениците на вещите цялата сума бих се изсмял. Така не се правят нещата (мое мнение), а и да не забравяме, че ако го правеше, той не би бил Царя, следователно нито би бил толкова успял, нито би бил толкова мразен => цялата постройка (барабар с книгата) рухва.
В момент на умиление ще отбележа, че Царят почти се доближава до идеала ми за приятел.

та така...

За своето милеем.