|
|
|
|
|
На Клавел. Книгата не е свързана директно с фантастиката, но днес я прочетох и много ми се щеше да чуя чуждо мнение за нея. А тъй като в момента в клуба са на мода темите в тази насока, мисля, че не е много осъдително.
Хубаво я е написал дявола... и за приятелството, и за дълга, да не споменаваме за аспектите на мъжката дума и отговорността пред другите. Грабва те от вътре, става ти мъка.
Как мислите, дали накрая Царят се беше предал, дали наистина се беше превърнал просто в ефрейтор, треперещ пред сержанта ("Ех, бедни Македонски...") , какво е станало с Питър Марлоу, този персонаж направо изваден от "Тънка червена линия".
А колко само ми напомни на "Параграф 22". Хумора го нямаше, но атмосферата е същата. Научаваш разни работи... ей така, без и да искаш, а после дори и не се смееш много, много.
Сега като се замисля, постинга си е чисто хабене на време. С което се сещам се за нещо. Попитал един човек друг, какво мисли за живота, а той му отвърнал "Ами прочети Достоевски, той всичко е написал". Подобно е и при наистина големите произведения (А "Царят" е от тях), че няма какво да им коментираш, то всичко си е там. И все пак бих искал да чуя и нечие чуждо мнение.
та така...
За своето милеем.
| |
| |
| 
|
|
Цар Плъх
