|
/отгласи от Булгакона/
По програма въпросната тема беше обявена "Разговор с български писатели" и, вярно, този път на Булгакона имаше МНОГО български писатели... с лопата да ги ринеш. Повечето от тях, ще го кажа спокойно, освен това са и ДОБРИ писатели. Някои - дори от най-висшата класа. Разговорът поведе Агоп Мелконян и на практика още в същия момент темата се смени... тоест, пак беше разговор, само че са българските фантасти като цяло и това кой им пречи (и най-вече за кого пишат, както се оказа).
Може би... не, не е наивно да очаквам да си говорим за "Фантастиката и научно-техническите иновации" в смисъл на това как фантастиката като ветропоказател се обръща по новите тенденции в науката и техниката - в жанра масово навлизат интернет/виртуална реалност, киберпънк/компютърни технологии, нанотехнологии... Определено не е наивно да очаквам да се говори за това, а не за това как фантастиката, горката, си губела научния елемент. Не е наивно също така да очаквам да си говорим с писателите за писателстването - кой какви планове има, как работи, какви квадратни и кръгли колела е открил... такива неща. Защото това кой ПРЕЧИ на фантастите у нас сме го дъвкали, дъвчем го и ще го дъвчем до безконечност - и то си е ясно. Кръгът е порочен и омагьосан. А практическият изход от него: да се издава българска фантастика и да се рекламира по всички възможни начини, и издателите да натиснат разпространителите да я разпространяват; а ако си направим достатъчно реклама и вдигнем шумотевица, тези книги ще се купуват. И, оттам, ако са добри, ще просперират. Ако не са - в кофата. Навън е така, включително в Русия. Всичко друго са празни приказки. Както се казва, на калпавата ракета космосът й е крив.
Твърде интересен въпрос обаче постави Мелконян - и с него очерта действително страховитата пропаст между "старите кучета" и "младите таланти"; тоталното разминаване не само на мненията, но и на възгледа към действителността. А именно: ЗА КОГО ПИШАТ ФАНТАСТИТЕ? Само че - в контекста на това, че българската книга не се продава, а не самоцелно.
На пръв поглед отговорът е еднозначен: ЗА СЕБЕ СИ (в смисъл, за свое удоволствие). Проведеното препитване сред някои от присъстващите... добре де, Мелконян не познава наистина младите автори, които тепърва пробиват; това е нормално, някои от присъстващите и аз не ги познавам!... та, проведеното препитване показа, че 99% от присъстващите мислят така - единствен Пламен Митрев бодро отговори, че пише за публиката. Но това е половината от целия въпрос, защото... Да, един писател не може - или поне не бива - да пише комерсиална литература. В смисъл, да седне пред компютъра с твърдата мисъл, че ето тази лигоч ще се хареса на масовата публика и заради това той ще напише въпросната книга. Никой не го прави и не мисля, че има наистина добър писател някъде на Запад, преуспял само и единствено с подобна мисъл в главата. Ако не ти доставя удоволствие да пишеш и не ти е приятно да разгръщаш сюжета и героите, и приключенията им, заниманието е обречен каторжен труд и резултатът няма да е добър. А следователно няма и да се хареса на публиката. Моите извинения за Митрев, но той просто не е в състояние да ме убеди, че не пише и за себе си. Че не му доставя удоволствие да се чете в последствие, което е всичко по-горе казано, но накратко.
Само че това, което пречи на българските фантасти е положението, че повечето от тях пишат ЗА СЕБЕ СИ. В смисъл: самоцелно. И в последствие се изумяват, че публиката клати глава и подминава, щом види българска книга на сергията. Защото... Ами, ЦЕЛТА на писането е наистина да ти хареса да се четеш - няма спор. От тази гледна точка то Е самоцелно. Но, както се каза на дискусията, то и графоманстването съответства на същите условия. А една книга е добра когато, освен че се харесва на автора си, допада и на публиката.
В хода на тази дискусия цитирах един известен български скулптор, който твърди, че публиката трябва да ДОРАСТНЕ, за да може да оцени творчеството му. Един вид, трябва да развие по съответен начин вкуса си, иначе не е способна да види хубавото в нещата му... Дали това е вярно? Много налудничава и изкривена логика, но ВЯРНО ЛИ Е? В хода на същата мисъл следва, че лошо изкуство няма: има публика, която не го разбира... Теоретично, това е така: все ще се намерят поне един-двама души на света, които да се възхитят от модернистична картина, нарисувана със задник, две артистично подредени клечки, рокля от презервативи и метални вериги... от стихотворение което е безсмислен набор от думи - и от книга без смисъл и цел.
Което, впрочем, води до една небезинтересна дискусия от "Ефремов" отпреди известно време - кои книги са качествени. Там се стигна до напълно логичния извод, че хората развиват вкусовете си и, съответно, започват да харесват неща, които преди не са разбирали; това пък, което им е допадало преди, започва да им се струва плоско. Да, така е. От тази гледна точка читателите не са дорасли за изкуството на повечето български фантасти, а и писатели изобщо.
Но... има и нещо друго. Въпросната пропаст между поколенията - или по-скоро между пластовете. "Старите кучета" (извинявам се за термина, но не съм го измислила аз!) са израсли и са се формирали с руската фантастика и старата англоезична такава. "Младите" растат и се оформят с новата англоезична. Старите книги не им допадат - и има защо. А новата англоезична литература е ориентирана към публиката. Времената се менят, целта на фантастиката - също. Резултатът е не дълбоко-психологически и технически подплатена книга, а приятно четиво, в което ненатрапчиво са вплетени каквито там идеи писателят иска да изрази. Начинът на правене на книгите е - може би - различен, защото ново поколение се е формирало, то вече е запознато с техниката; повече от самия писател, най-вероятно; мисловните му мотиви са завъртени на 180 градуса спрямо тези на писателя... Понякога си мисля, че живеем в реалния свят на "Портокал с часовников механизъм". Не можеш да накараш... повечето петнадесетгодишни, да речем, да прочетат Достоевски и да му се възхитят. Чудно ли е тогава, че не купуват и не харесват да речем един Карапанчев? Или един Мелконян? А щом това е представителната извадка за българската фантастика според средно-статистическия читател, то той няма да си купи и другите книги, защото те за него ще са също тъй бездарни и самоцелни като това, което вече не е харесал.
Така че - на калпавата ракета космосът й е крив. Писателите трябва да спрат да мрънкат, че читателите не ги харесват и да пропишат така, че да бъдат читабелни и харесвани. След което - бавно и полека, дори в условията на нашия стагнирал пазар - читателят ще открие българската фантастика и ще започне да я чете. Така стана в Русия. Така ще стане и у нас. Показателен е списъкът с десетте (пардон, единадесетте) книги на десетилетието: първите две места са заети именно от ЧИТАБЕЛНИ, повествователни и, ъъъ, ами - комерсиални! - книги. Има и още доста от същия списък; май само "Историята на самотния редник" и "Сенки от плът" са от "елитарната" категория.
Тъй че, господа и дами български фантасти, ако не ви харесват, потърсете причината в себе си - става ли?
... Господарката въплъщава мечтите на човечеството... тя самата е сила за мрака.
|
За кого пишат българските фантасти и кой им пречи?
