|
Параноя. NET
Vеlislava Lilava
Излизането ми от къщи винаги е придружавано от някои определени действия, които, погледнати отстрани, могат да приличат и на ритуал. Против крадци или за съхранение. Дори и фатално закъсняваща за среща, напускането на дома ми отнема поне пет минути. Започвам с внимателно оглеждане на контактите - дали всички щепсели са извадени от тях, изключени котлони (въпреки че рядко биват включвани), липса на течаща вода и старателно затегнати кранове (заради тайния режим на водата никога не е сигурно). Следва ослушване, което трябва да докаже, че телевизорът, радиото, пералнята, сешоарът са изключени, а червените копчета на разклонителите не светят. Специален поглед и към замлъкналия компютър. Преди да превъртя ключовете, се уверявам, че ютията е в средата на коридора, т.е. няма как да е включена. После следват само няколко връщания за натискане на бравите - заключено. Разделях се със страховете си до следващото излизане! Както казва Тайлър Дърдън в култовата лента "Боен клуб", не ние притежаваме вещите, те притежават нас.
От известно време аз се превърнах в собственост само на една вещ, на една машина.
Компютърът ме притежава
Всъщност всичко беше наред, докато кабелът за "топлата връзка" между модема и телефона отлежаваше месеци наред в очакване на компютърния специалист. Преди, прибирайки се, изпитвах особено облекчение, когато не заварвах опожарена дупка на мястото на апартамента и не нагазвах във вода в коридора. Сега, влизайки, прекосявам тъмнината на стаята, за да натисна копчето за включване на РС. Когато две зелени светлини ми намигнат в мрака и стряскащ сигнал възвести зареждането на всички програми, мога спокойно да светна и да се събуя.
Чаша мляко и се настанявам пред компютъра, за да потъна в тайнствата на интернет. Тогава започват първите симптоми на новите ми страхове. Телефонът мълчи! Започвам да преглеждам файловете в съзнанието си - платена ли е сметката за последния месец. После и квитанциите! Платена е! Дали ромски съграждани пак не са прерязали телефонните кабели. Преглеждам криминалната хроника на вестника... Дано пак да са съседите (дуплекс), макар и с любимите им 40-минутни разговори. (Веднъж ужасно се изплаших, че може би и те са се сдобили с интернетиран компютър и борбата ще стане безмилостно жестока. Двайсет и пет минути след полунощ телефонният сигнал се завърна и аз прегърнах компютъра.)
След мъчително отброяване на минути и опит да се разсейвам с четиво на хартия телефонът най-после изщраква. Млечна наздравица! Има сигнал! Кликвам върху любимата My connection 2 и се опитвам да хипнотизирам връзката, за да премине Dialing светкавично във Verifying user name and password. Писуканията на модема ми действат успокоително. На екрана се изписва Logging on to network и аз изпращам въздушни целувки на доставчика и на БТК. Точно тогава присветва омразното съобщение:
You have been
Disconnected
from the computer you dialed. Double-click the connection to try again. Съсипана съм и започвам да дабъл-кликвам и да try-вам, и да try-вам отново. Обзема ме страх, че може би часовете от тази карта са свършили. Опитвам с наличните три. Няма милост! Всевъзможни обяснения да проверявам сървъра, модема, да контактвам системния си администратор и т.н. танцуват по нервите ми. Лошото е, че не мога да се откажа и продължавам да упорствам. Пускам на компютъра си I'm strong enough to live without you на Шер и започвам да пиша обява за продажбата му. След пет минути обаче отново кликам налудничаво върху dial up-иконата.
При поредното набиране най-после връзката е осъществена и върху екрана ми започват да се зареждат прозорците на ICQ, Yahoo messеnger, интернет-страничка. Някой съсед е спасен от уплахата до него да тресне компютър, изхвърлен от 15-ия етаж. Аз - от отвеждането в психиатрична клиника.
Тогава започват другите страхове (и молитви) - само да не прекъсне точно в този момент, да не ми свърши сега картата, да не спре токът, да не забие компютърът, да не ми пуснат вирус.
Невротичен страх
паническо разстройство, генерализираща тревожност, би отбелязвал психиатърът в картона ми! Характерните симптоми - сърцебиене, потене, треперене, замъглен поглед! В 90 процента от случаите връзката прекъсва на втората или третата минута. Готова съм да тръгна да събирам подписка, за да падне монополът на БТК веднага. Искам просто по-добра телефонна централа и непрекъсваща интернет-връзка! Барабаня нервно върху мишката в пристъп на тревожност... и пак отначало! Страх!
...Вече дори няма нужда да правя оглед на къщата сутрин. Спокойна съм веднага щом се уверя, че компютърът е изключен. Не си спомням откога не съм включвала други уреди! Повтарям си "не на нет-страха" и пускам монети в касичката. За интернет по кабела!
Българската литература
Вече на една година
|
Параноя. NET - mnogo OFF
