Скъпи / скъпа Тринки,
извинявай много, но ти не си ме накарал /ла да се почувствам повече или по-малко отговорен. Най малкото защото аз през цялото време се старая да поемам максимум отговорност за нещата които прекизвам. Друг е въпроса, колко отговорен човек съм въобще, но колкото ми е възможно, правя го. Аз просто те уведомих в предишния си пост че е така, а това че не го тръбя без повод мисля че е нещо нормално, т.е. нормално е че досега не е ставало дума за това.
Естествено, човек не може да се въздържа добезкрай от изказвания с презумпцията че "все ще нарани, накърни някого". Дефакто е така, но никой не изхожда от това. Защото е напълно възможно и обратната ситуация - да засегна някого с това че НЕ СЪМ казъл нещо си. Ето например в един съседен пост Ясен негодува че съм прекратил критическите си изяви. Човек тряябва да се научи да живее с тези неща, с тези малки или понякога големи грехове / гряхчета. И да разбере че дори да му висят като камъни на шията това не е толкова страшно. Трябва просто да не поема по големи грехове, отколкото може да носи в душата си, да не прави нещо което би го унищожило емоционално. Това е за мен водещия принцип, а не презумпцията че изказвайки се негативно, все някого ще огорча. Аз мога да живея с този грях, мога да уважавам себе си въпреки него, защото моята оценка за него е "поносима" и това е цялата отговорност която мога и съм склонен да поема. Всичко друго са пози, дори това което казах до тук също е поза. И аз не знам защо толкова се обяснявам. Може би защото греха не е толкова малък и поносим.
По въпроса дали един автор ще стане по-дъбир ако го публикуват повече явно сме на различни мнения. Ето ти пример: ЮМанова. Издадоха цял неин сборник, съвсем не лош като цяло, а по късните и изяви в Точка на пресичане са (за мен лично) много под средното за нейния сблорник ниво. Къде е еразвитието? Къде е натрупания опит? И най вече - къде е убеждението на читателя, че трябва да изтърпи 4 лоши разказа, за да прочете ЕВЕНТУАЛНО пети разказ, който е на ниво. Не вярвам да има такъв читател, а когато съм се изказъл за ФФ съм се изказъл именно като такъв.
Главният редактор на списанието едва ли остана заблуден за мнението ми за списанието, след като някой усложливо подметна че "ей тоя е Робин от форума". Човека поклати разбиращо глава и взе да ми обяснява как правят списанието, какво включвало и защо и т.н. неща все верни, но целта на разговора така и ми убягна. Аз не му казах какво да прави, че да вземе да ми хареса това пусто списание. Първо това е неетично, второ той не ме попита за това и трето - как си го представяш? "Промени уформлението, уволни си художника, разкарай тея дето по цял ден цъкат на Корел и Пейдж мейкър, публикувай само кадърни неща, не публикувай комикси, вкарай малко статии от извесни автори, не откъдето ти падне..." Че да му бях казъл - вземи го закрий това списание и дай да правим ново. Ама ново списание се прави с пари и с идеи, така че човек който не дава тези две неща няма право да дава такова предложение. И тъкмо за това не го и дадох. А и в крайна сметка, списанието се харесваше все на някого. Защо да го подменяме? Защото не се харесва на мен? Е, чак толкова грандоманията не ме е обзела.

Едно от изреченията в постинга ти не ми е ясно:
"И знаеш ли какво ме е яд най-много? Че един от тези автори не беше ти". Ако човек иска просто да прочете някой мой разказ, начините за това са много, публикациите във ФФ не са нито най добрия, нито най предпочитания от мен начин. Защо би искал/ла да видиш мое произведение там?

пп.Това не е от клавиатурата, като пиша бързо правя техн.грешки