О, да, спомням си я тази книга, една от най-любимите ми. Впрочем не само обществото обособено около ИГРАТА беше любопитно, това от което идваше нашия човек също заслужава внимание : )... Въобще цялата книжка, според мен, бъка от идеи, които обаче са нахвърляни толкова бегло и непретенциозно, че направо "напиват" от радост свикналото на тежки демагогии и мащабно описани социални експерименти съзнание.
А що се отнася до това дали онзи "строй" би могъл да съществува... Казват, че император Яо измислил Уей Чи за да научи сина си да мисли като владетел, а онази игра беше нещо повече от Шах и Го взети заедно и вдигнати на квадрат : ). Така както я описваха тя наистина БЕШЕ самият живот - вземи Цивилизацията за тенденция, после отдиди до края на възможното й усложняване и резултата кръстосай с реално-времева стратегия и куест и въобще каквото там се сетиш : ). В Чун Куо беше спомената една китайска игра на карти (май с тесте от 250 и повече парчета), името на която се превеждаше "Държавата". Та в нея имаше някакви такива тактики и комбинации - едикойси държи Император-а, обаче аз имам 3-ма Танг-а, Наложница и Син, значи в едиква си комбинация неутрализирам онзи с Първа Съпруга и неговия Престолонаследник и т.н. и т.н. : ) А ИГРАТА се играеше със средствата и възможностите на цивилизация доста напред в бъдещето... Май единственото сравнимо нещо е представата ми (не знам как е в действителност) на описаните в една "Мегаигра" турнири по AD&D или други някакви ролеви, при които всички карти се напасват и покриват подовете на цели халета, а се сглобяват и надповърхностни нива, при което "дъската" става грубо 3D и после почва една... : ) Ама хайде, че се отнесох...

... you have all the tender sweetness of a seasick crocodile...