В природата играта има за цел да подготви малките за истинския живот. Тя ги поставя в някакви опростени условия, където могат да се справят и постепенно да се приспособят, да развият заложбите си. В Обществото основната й функция е същата, но когато се застоят в опростената среда, организмите започват да деградират. Това е част от принципа на естествения подбор - оцеляват само най-приспособените, т.е. тези, които имат само качествата, нужни им да оцелеят. Екстрите изчезват. Много хора съзнателно се стремят да се изолират и създават групи и затворени общества със свои собствени закони. Те обикновено се разпадат бързо, защото изкуствената среда трябва да се поддържа и да върви срещу естествения ход на процесите в нея. Границите между игра и дейстителност там могат да изчезнат - в "Плажът" имаше поглед върху тези проблеми.

При създаването на обществени структури обаче неизбежно се стига до опростяване и специализиране на отделни индивиди в някаква дейност. При мравките например има работници, които не могат да се размножават сами. Характерно за нас хората е, че деградираме в почти всички аспекти, но за сметка на това мозъка бързо върви напред.