Разказът наистина е на Шекли и се казва "Всичко това, което сме".
Хората отиват на някаква друга планета, за да се опитат да осъществят добронамерен контакт с местните жители, но се оказва, че дъхът им е почти отровен за жителите, потта им ги изгаря, жестовете им ги хипнотизират, а гласът им разрушава постройките. Накрая, когато хората си тръгват разочаровани се оказва, че от дървения материал, който са пипали поникват листа и пъпки.
Всяко зло за добро. Или поне, не сме толкова отровни, наистина...

N.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите