Нещо не ми е ясно за какво спорим всъщност. Може би няма спор!?

И все пак... Значи четеш с голямо удоволствие без напрежение и емоцията е същата като след комедиен сериал, следователно за какво да си купуваш книга, това ли ти е логиката? Ако "да", тогава имаш голям проблем. Аз не се смятам за особено оригинален и ето как протича вечерта ми: гледам епизод на "Сайнфелд" (с голямо удоволствие), след това (поне един) на "Реймънд" и по-късно вечерта (ако съм в настроение) един на "Третата планета" (и забележи, всичките за n-ти път). А като си легна, отварям книгата и не заспивам преди да прочета поне 50 страници. Правя го, защото емоцията ми НЕ е същата. И не може да бъде. И забележи, чета без да знам, че ще ми хареса, докато за сериалите съм сигурен, защото вече съм ги гледал (почти всичките епизоди).

За шедьоврите и формата... ами аз какво твърдя: че шедьовър е произведение с добра/любопитна/провокираща мисълта (не задължително оригинална) идея, разработена в лесна за четене форма. Никога не съм твърдял, че може да има шедьовър, заложил само на формата - тогава няма да е шедьовър.

Колкото до Лем (това е наистина голяма тема), човекът е философ. И може би не е особено добър като писател (тук някой даде неудачен пример с "Астронавти"... ами Лем сам си признава, че това е най-слабият му роман, донякъде извинително, защото му е и първият, ако не броим един нефантастичен преди него). Но Лем има много оригинални идеи (доста много за един човек), превеждан е обилно на Запад, смятан е за класик още приживе и би могло да му се търси кусур, ако зад слабата форма нямаше и съдържание. Само че (в повечето случаи) има. Бих искал да отбележа, че неговата "форма" може да се обсъжда само от хора, които са го чели в оригинал (аз не съм). От опита ми на преводач знам, че има писатели, които са много трудни за превод (някои книги на Азимов например). Освен това, в България се превежда безразборно (не казвам, че важи и за Лем, правя тази уговорка по принцип), поради което един писател се превежда от няколко души с различна техника, знания, умения и "усещане" на писателя, от което преводите се получават толкова неравни, че признато слаби (от критиката) произведения могат да излязат в превод "по-четивни" от други, по-добри романи.

Ще си позволя (не съм сигурен дали не се повтарям) да дам един пример с известен писател. Негов роман беше "превеждан" от мой добър приятел (сега много известна фигура, редактор... няма да казвам къде, макар че за него това по-скоро може да бъде реклама). Момчето се затрудни, беше млад (още е), гаджета, бурни нощи и т.н. Само че сроковете изтичаха. Беше взел добър аванс (отдавна стопил се) и нямаше начин да не даде превод. За беда, авторът се оказа труден (трилър, много реалии, жаргон и т.н.). Значи, седна "преводачът", прочете на (вероятно) пияна глава книгата за две-три нощи и... я преразказа! Без никакви амбиции и преструвки. Преразказа си я и дори беше доста икономичен, защото резултатът бе тъничко книжле, публикувано, продало се някак и... неоставило спомен у никого (да обяснявам ли, че приятелят му пишман-преводач тогава още не беше и майстор на перото). Писателят (известен) мисля повече не е превеждан (с гаранция поне не от това издателство). Какво сега, да го оплюем ли? Труден бил, лесен бил, имал идеи, нямал... дрън-дрън. Къде е истината?
Друг случай (мисля пак съм го споменавал): беше през 94-95 година. От издателството искаха свръх-бърз превод на роман на известна писателка. Разделиха (разкъсаха безцеремонно) книгата на три части и я взехме трима души за превод (третинките трябваше да се преведат за 3 - да ТРИ - дни). Аз имах късмет - падна ми се първата третинка. Постарах се, колкото можах, но ми беше странно, че никой от другите двама преводачи не ми се обади да съгласуваме имена на герои, места и т.н. Изглежда се очакваше редакторът да изглади нещата. На третия ден (в срок!) предадохме всеки каквото имаше. Интерсното се случи след седмица. Онзи, който превеждал последната третина (много известен наш преводач) разказа, че трябвало да заминава на зимен курорт. Довършвал буквално последните редове, а жена му и двете му малки деца (съзнателно не уточнявам) го чакали едва ли не долу в колата. В един момент на хлапетата им писнало, качили се горе, разтичали се из стаята и нарочно или неволно дръпнали захранващия кабел на компютъра. За беда, не бил сейвал последния половин час. Двете страници на самия финал!!! Нямало време да го превежда наново, преразказал го на 10-ина реда (не знам на колко точно). Копнал файла на дискета и на път за курорта я предал в издателството... без да казва какво станало. Да обяснявам ли, че нямало редактор (нямало време за такъв, понеже книгата трябвало да излезе, преди да я грабне друго издателство). И досега като я отворя и прочета последните страници, се чудя какво ли е искала да каже писателката (съзнавам, че издавам повече), която впрочем е световно известна. Преводът се получи... а бе всичко друго, но не и адекватен на оригинала. Само че какво да кажем сега за романа? Слаб? Ами да - пълна излагация. А иначе, в оригинал, може би шедьовър? Де да знам, не ми е попадал в оригинал.

Думата ми беше, че когато говорим за трудночетивни романи в превод, нещата може да са по-сложни, отколкото изглеждат на повърхността. Жалко е когато зад сложността на изразяване стои калпав превод. А направо комично е да обявим, ей-така, сложен за разбиране превод за велика книга.

Аз се отплеснах, но дано поне ви е било интересно.

In a Tokyo bar:
For Sale--Diamonds $20; microscopes $15.

Редактирано от ivz на 16.07.02 06:06.