С това истерично "Иииииии....." и с този ник не знам дали да те вземам насериозно, ама... ще рискувам.
За твое сведение аз болнични сериали не гледам (ама наистина), а като чуех "латино сапун", направо излизах от стаята (тук, където временно живея, слава богу, ме облъчват с малко по-различни неща и Венецуела не е филмов гигант, а несъществуваща страна на тази карта). Така че не съм специалист по този вид рецепти и затова няма да влизам в дискусия на тема "спунени сериали".
Коментарът ми е по фразата: "...ТИ си ги научил да търсят там само забавление и отмора. И те естествено ще те захвърлят когато се появи друго лесно смилаемо забавление".
Това ми напомня един (тъп) виц: Пред директор на цирк се явява кандидат за номер, влиза в кабинета с два куфара, изважда от единия две павета и започва да си блъска главата с тях. Директорът го гледа изумен известно време и след това боязливо казва "А бе това е страхотно... А какво има в другия куфар?". "А-а..., там ми е аспиринът".
Тук, във форума е имало и други изказвания колко е важно за стойностното произведение да се чете с върховно напрежение на мисълта и т.н. и пр. Аз пък не мога да схвана защо непременно добрата книга трябва да се чете с пот на челото (за да не е "лесно смилаемо забавление", нали така беше заключението по-горе)? Само... откъде СЛЕДВА тази (с извинение) тъпа теза, че нещо не схващам? Кой е казал, че сложната идея непременно се предава по трудно смилаем начин? Да, ако писателят е слаб и ако изобщо е по силиците му да изрази сложна теза, той ще го направи по трудносмилаен начин, в това няма никакво съмнение. Защото той (слабият писател) иначе не може. Понеже е слаб! Това е моята логика и тя е по-близко до формалната. А добрият може. Защото той не казва тезата си направо (и не те кара да си чешеш главата и да се връщаш страници назад, за да си припомниш тази или онази мъдра мисъл), а я облича във форма по-приемлива за читателската публика, на която държи. Е, има творци, които пишат за "себеподобни" и за които (предполагам) мнението на близкия приятелски кръг (значи единомишленици) или на критиката е най-важното. Но това, разбира се, е вечният спор за форма и съдържание и тук се е спорило на тази тема до припадък и с пяна на устата.
Но аз мисля, че ако направим дори бегъл анализ на шедьоврите във фантастиката (малкото, за които всички ще се съгласим да ги поставим в тази категория), ще се убедим, че те всички са и отлични "четива", без това да им пречи да бъдат шедьоври (по-скоро обратното).
Което си е мое мнение, разбира се.

In a Tokyo bar:
For Sale--Diamonds $20; microscopes $15.

Редактирано от ivz на 15.07.02 18:35.