Трудно се отговаря на въпрос съдържащ грещна презумпция. ДОБРА бг фантастика има и това за щастие е факт. Защо обаче той не е известен на много хора? Е, това е един едва ли не фундаментален въпрос. В сбит план мога да обособя три групи причини:
-първо, "добрата фантастика" на Стругацки, Азимов, Бредбъри и прочие светила не е толкова добра фантастика, колкото и социо-литературен феномен. Имам в предвид тяхната извесност, тяхното влиание върху концепциите и традициите в науката, социолигията, литературата (не на последно място), парадигмите и идеологиите в обществото и къде ли не още. За естеството на тези феномени може да се пише теоретически безкраино, но важното е, че те са резултат от тяхната "добра фантастика" от една страна и времето и социума в които са творили - от друга. За съжаление, нашето време и социум не може да роди какъвто и да е феномен в тази насика. Това е най-малкото статистически факт. От друга страна, времето и социума отпреди 10-20 години са продуцирали такива феномени дори от съвсем посредствени автори, да не ги цитирам
-втората група причини касае простичкия факт, че никойи не се е заел със задачата да селекционира и експлоатира скромните ресурси на времето и социума НИ, да продуцира споменатите феномени. Вместо това имаме една свръх наситеност като разнообразие на предлагани имена и практически нулево средно ниво на предлагано качество. Един вид вторичен ефект, но той акселерира процеса. В този смисъл (тук няма да се въздържа от споменаване на имена) бих похвалил издателство Квазар и специално неговия шеф за тактически правилния подход и приятните резилтати. Авторите на Царска заръка и Номад имат добрия шанс да се преварнат в един мини БГ НФ културологичен феномен. Вече предлагах Номад на хора, четящи само изпитани имена и резултата е налице : "Яко уе човек, направо като Гибсън..."
Но това е един дълъг път, опасностите по него са безброй, постигнатото за миг може да се превърне в руини. Аз все пак желая искрен успех на хората които крачат по този път
-третата група причини се крие например в настоящия форум. Може да звучи идиотски, но приноса му за царящото равнодушие е немалка. Проблема е там, че всеки социум, за да продуцира феномени от сорта на Азимов и Стругацки се нуждае от прослойка "твърди фенове", които да играят ролята на посредник и катализтор на процеса културен продукт -> широка публика. Хора които да разпространяват и проповядват тези ценности. Фен клубове, специализирани печатни издания, форуми... Нито Азимов, нито Стругацки са минали без тези неща. Някои от техните фенове, допринесли за разпространението им са направо легендарни, извесни са колкото самите тях.
Няма да ви изтъквам, колко този форум е далеч от тази идея, колко скромните като тираж и брой печатни издателства има да преоткриват такива неща като Съставител, Редактор, Оформление, Популярни конкурси и прочие. Изключения има разбира се, но те са именно изключения.
Това е с две думи положението...