Но филмът оборва точно тези заблуждения! Оказва се, че родителите са взели правилното решение - техният син стана по-добър от всички останали. Следователно престъпна е не тяхната постъпка, а съществуващите порядки. Старият директор може би осъзна това и помогна на младежа, дори и с цената на убийство. Аз например често съжалявам, че животът ми е лек и затова за нищо не ставам. Мисля си какво ли би било, ако бях сираче, с вроден порок на сърцето или с още по-ограничен ум. Може би сега щях да не съществувам, а може би щях да съм като д-р Кръстев. Кой знае, кой знае...

Добре де, занасям се. И все пак не съм съгласен с безгрижното осъждане на тези, които не са се съобразили с модерните достижения на медицината. Всички ние непрекъснато правим същото. Знае се, че в Бургас една пета от децата се раждат мутанти, и все пак майките продължават да раждат. Знае се, че много от официално приетите медицински методи са вредни и обратно, много от нетрадиционните лекуват, и все пак никой лекар не признава това. Знае се, че цигарите вредят, че пърженото вреди, че въобще надали има нещо, което не вреди... По същество въпросът е такъв - родителите трябваше да вземат решение, "правилността" (в кавички, защото такова нещо все пак няма) на което само бъдещето щеше да покаже, и те взеха непопулярното, но все пак правилно решение. Също като кабинета на Иван Костов, хахаха

Така че асовете в ръкава на героя са пределно ясни - и той ги изигра по блестящ начин. А другото тълкуване ми говори, че май си престанала да вярваш в каквото и да е, та затова и си мисля, че е време за раздвижване на вътрешните роли - щом и без друго "Аз" е единственото, в което не си загубила вяра...

Бай дъ вай, защо пък да съм повтарял тази фраза винаги? Употребявам я за пръв път. И не подценявай вариантите на тълкуването й.

Редактирано от Гaбpиeл Oмap бaтиcтyтA на 20.06.02 13:49.