Аз тука от три дерета лапад ди наскубах и ти не ме разбра.

Тъкмо се бях запалил да поставя на здрави основи НЛ Програмиране в България - с академия, почетни награди и всичките му други такъми...
И какво съм седнал да се чудя - някой да е чувал за благодарнст към програмист? И нека да оставим политиката и келепира на страна и да се върнем към теорията.

Примера с Достоевски и неговите полиц-фенове дойде да покаже, че И-то е много по универсален съюз от изкорубеното "но". Дори и твоята любима мисъл:
"Но... ех, винаги има по едно но..."
звучи много пo-швепси с И-та.
Само я остави да се претъркули на езика няколко пъти и ще видиш:
"И... ех, винаги има по едно и..."

Нали? Усещаш ли изначалната многовалентност на И-то? Само как завърта камерата на стереотипичното мислене под нов, неподозиран и много по-потентен ъгъл?
(Даже като се замисля, съвсем спокойно Дзън-будистите могат да вземат да си сменят онзи омръзнал всем коан за това как звучал плясъка от една ръка...)

И на края нека и не пренебрегваме и чисто прагматичната страна - И-то прави НЛ код 50% по-ефективен...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein