Предполагам, че всеки от вас поне веднъж си е задавал въпроса, как щеше да изглежда света днес, ако Втората световна война бе завършила по различен начин. Ако да кажем, Англия бе сключила мир с Германия, което да даде свобода на Хитлер да воюва на изток. Или японците не бяха нападнали Америка през 41 година, а бяха заангажирали част от руските сили в Монголия. Или дори само немските V1 или Месершмит 256 да бяха въведени в употреба в по-ранен етап на войната. Всички онези ако. Нали се сещате за онези малки неща, с които се сблъскваме, и които тотално променят живота ни. Като да си зададеш въпроса, ако родителите ни точно в онзи ден не бяха...
Е, Робърт Харис изглежда е отделил повече време над подобни мисли, тъй като книгата му Фатерланд е наистина много добра. Бих я поставил наред с други утопии като 1984, Прекрасният нов свят или с Човекът във високия замък на Филип Дик, но последната само третира подобна тематика, без да я намирам за чак толкова добра.
Разбира се, а пиша за книгата, тъй като има и филм Фатерланд, но той е по американски наивен и доброто накрая побеждава (ама че промивка на мозъци, да не говорим че няма абсолютно нищо общо с книгата).
Друго, което ми харесва в този тип фантастика, е че погледът е обърнат назад към миналото, което предоставя не по-малко поле за размисъл и фантазии, отколкото бъдещето. А и напомня по добър начин, че човек все още не познава собствения си мозък, собствената си планета, не знае как да живие, освен в мизерия – ако не материална, то емоционална. Всъщност консуматорското ни общество в последните няколко века се развива като тумор, и само защото планетата може да позволи това за известно време, си въобразяваме, че сме вечни. Но това е тема за друга дискусия.
Ако сте чели книгата, ще разберете, че тази тема е за промиването на мозъци (индивидуалното, което всеки един от нас сам извършва върху себе си и околните, а и масовото, за което други хора се грижат). Ако не сте я чели, и не сте се досетили, е аз току що ви казах...
Man`s efforts to change and improve nature only destroy these harmonies and produce chaos
|