Но ако все пак се върна на първото ти определение, според него бих се самоопределил като типичен псевдоинтелигент - за щастие (или за съжаление - зависи от гледната точка) духовността ми е хоби. Професията ми е различна, а смисълът на живота ми ... той не е предмет на разговорите в този форум и не бих желал да се превръща в такъв.
Та като сме започнали с философските откровения, колко истински интелигенти (пак според твоето определение) познаваш? Дали не си поставил твърде тесни граници, които правят от множеството на интелигентите празно множество?

Adversus solem ne loquitor.