|
|
| Тема |
 Младите писания |
|
| Автор |
Alvin (и все пак) |
|
| Публикувано | 07.03.02 16:41 |
|
|
|
Скоро прочетох обобщените рецензионни правила ("рецензионни правила", направо убих коня ) на Робин в темата за българските разкази. И докато се дивях, че никой не казва нищо, видях нещо много очевадно, върху което досега не съм се замислял.
Защо, по дяволите, всички млади автори искат да наблъскат в разказите си много чувства, стотици емоционални изблици и, това направо ме шашка, сума ти психо елемети, прикрепени със солидно количество кръв, отрязани глави и животински секс?
Чел съм доста неща из мрежата. И в много от тях е пълно с психарски жалки опити и разни пуберски неща от рода на "пия си водката с Господ, после му тегля маината и паля цигара". Дали цялата тази история с писането на лоши психоидеи е плод на младостта или е нещо наше си и българско. Един вид - дайте сега да го напиша като във филм, с много напрежение, крайници из стаята и опити за шокиране.
Ако съм обидил някой, който се взима за Българския Харис, съжалявам. Просто ми е адски чудно отде тоя зор за псевдо хорър...
Да се разберем, нямам нищо против хоръра. Обаче да ги набутваш навсякъде - във фантастиката, във фентъзито, в есето си по философия, в преразкзаната готварска рецепта... това не е сериозно. И всичко е пълно със сложни и завъртяни изречения - трябва да ги четеш по 5 пъти, докато разбереш дълбокомислената идея авторова. Къде отидоха простите изречения? Къде са семплите и разбрани изрази?
Чудно бъдеще.
Най-трудно е да убедиш глупака в глупостта му... Редактирано от Alvin на 07.03.02 16:50.
| |
| |
| 
|
|
