Благодаря за коментарите и на двамата. Ето тук се почерпете с един "Малък фантастичен разказ" за успокоение и развеселяване:

Имах една… Всъщност, чакай да видя каква ми беше тя… Абе, карай, важното е, че за известен период от време, в известен квадрант от пространствто беше моя. Та значи тая, моята беше голям уникат, голяма работа - идваше на срещи 10 минути по-рано. Ужас! Някой ще каже: няма такива жени. Анджък де, нали и аз това казвам в заглавието. То на практика това е достатъчно фантастично за да му сложa точка на тоя разказ, понеже шашнатия читател няма да може да понесе още нещо подобно. Обаче - спокойно! Всичко останало си е абсолютно достоверна история.

Значи бях полегнал един ден малко следобеднически и съм задрямал. Ама нали си нося инстинкта за самосъхранение с мене (никога не го свалям, даже и когато спя) и той, понеже веднъж му бях трил сол на главата, че не се грижи достатъчно превантивно за мене ме събужда плахо, но настойчиво. Отварям аз значи клепачи и… подскачам като Стефка Костадинова и Сергей Бубка взети заедно. Шест без пет, а аз имам среща с оная моята в шест. Направо целия се свих под лъжичката, а тоя предател, чувството ми за хумор даже дезертира.... най-безсрамнически. То вярно, че се беше напатил вече от предишните срещи, ама можеше да седи поне под лъжичката.

Нейсе, паля аз трабантутляка… Оп, Трабантутляка (с главно Т го пиша оттогава) и го настъпвам директно на трета космическа, а от главата ми не излиза сцената на страшния съд от Йеронимус Бош - моята вече пет минути е на линия и вероятно около нея пука като около кълбовидна мълния.

Както и да е. Пристигам на маястото. Катапултирам се от Траба, поемам въздух и се оглеждам. Ха! Моята я няма. Стига бе! Поглеждам си часовника: шест без десет… Моляяяяя??? Пак поглеждам - пак шест без десет. Почвам пентиумски да търся отговор какво всъщност става. Усещам как не ми стигат гигахерците. Излиза, че така съм нагазил Траба, че съм взел отсечката за отрицателно време. В това време нежен гласссссец зад мен из(ссссс)чуруликва: Миличък, ти вече си тук!? Разбира се че съм тук. Ти кво си мислиш? Аз съм мъж на място - казвам и продължавам да гигахерцвам. Значи какво се получава? Пристигнал съм, преди още да съм тръгнал. Интересно. Излиза, че оня Аз още си спи в къщи, най блажено, а аз Аз тука таковата... После ми идва наум: Добре де, ако аз съм още там, значи тя сега ще ми изневери с мене… Хм, това не е чак толкова лошо, чудесен повод да се отърва от нея. Даже и свидетел си имам, при това напълно сигурен - себе си. Остава само да се прелюбожертвам набързо.

Така и сторих. Приключих случая по набелязания сценарии. От тогава където стрещна Трабант поклон му сторвам.
…
Това се случи доста отдавна, но и до днес едно нещо ме терзае и не ми дава мира: Дали си сложих рога тогава?