Да разтягаш локуми граничи с гениалността? Тогава Тодор Живков е много гениален

Звездният риф ме приспиваше на всеки три страници Чак към края на книгата започна да се стига до средата... другата половина обаче ще почака, когато съм бодър и приказки за сънчо не могат да ме приспят

Не бе, заяждам се. Имаше много идеи там, обаче поднесени по един безкрайно бавен начин. Самият Брин дори си признава, че обича да се заиграва с писането и да прекалява. Всичко си има граници... ето, и върлите почитатели на Джордан към петата-шестата книга започнаха да го псуват...

...И тогава малкото грозно пате се превърнало в... голям грозен паток.