|
Бъдещето. Онова мистично и непредсказуемо нещо, което винаги неумолимо препуска срещу нас, винаги ни изненадва и никога не е такова, каквото си го представяме. Човек винаги е надничал в мрака на бъдещето със страх и надежда, точно както приматите са надничали в някоя нова пещера, с надежда че ще намерят подслон, но и със страх че от нея може да излезе някоя гризли. Бъдещето, на което, обидени по детски от поредното разочарование, което ни донася, му приписваме ужасни апокалиптични лица, жестоко и безжалостно сърце и незнаеща милост душа. Бъдещето, което непрекъснато се опитваме да напъхаме в някакви познати рамки или шаблони, защото неговата неизвестност ни навява мистичен и първобитен страх. Онова бъдеще, което вече живее на малките островчета от настоящето, което вече е посяло семената си в нас, и което един ден ще избуи в пищна и невероятна градина, по невероятна и от най невероятните ни представи и очаквания за него
Тъкмо за това бъдеще искам да споделя няколко мисли. И без друго интересните теми в клуба поизчезнаха.
Това което ще споделя като виждания за бъдещето няма да бъде поредния опит за една дори приблизителна картина. По скоро поредица несвързани разсъждения. Някой от вас може да отиде по далеч, да направи нещо по-стройно и стегнато от прост конгломерат изводи. Темата не е нова наистина. Но и никога тази тема не е стара. Както казват моите учители,АБС – за бъдещето може и трябва да се мисли. И да се живее с него.
Дали от всички изводи, които споделя може да се нарисува прекрасния нов свят или поредния апокалипсис, не знам. Вероятно, с едни и същи цветове, може да се нарисува и двете, както и огромното разнообразие от варианти между двете крайности.
Темата е пряко продължение на темата експанзията в космоса, ако някой иска – да си я попрегледа.
И така:
Бъдещето ще се реализира чрез няколко основни и ключови фактора. Не казвам че те на свой ред не зависят от други фактори и не зависят обратно от нещата които пораждат. Но те са ключа, доминантните цветове. Ако преобладава един от тях, той ще даде и доминантното звучене на цялата картина. Не можем да нарисуваме светъл слънчев ден в сиво. По-скоро ще нарисуваме дъждовен ден, каквото и да е съдържанието на картината. Ако технологиите са доминантен фактор за бъдещето, то това ще е една доста конкретна негова картина. Не казвам слънчева или дъждовна, просто конкретна. Ще се въздържам от субективни оценки, доколкото мога.
1.Технологии. Логично започвам с тях, защото те са доминантен цвят на настоящето, логично е те да играят огромно значение и в бъдеще. Тук обаче, уточнявам, имам в предвид много тясно значение на думата технология.
Но доколко технологиите могат още да се развиват? Ние вече сме свидетели на едно немалко задъхване на технологиите по шеметния им спринт напред към прогреса. Виждаме самолети които по същество са на около 30-50 години като модели, нови продукти, които имат само нов търговски вид, като съдържание са едно добре забравено старо. Компракт диска вече направи един дълъг стаж и като нищо бие рекорда на винила, при все новите и нови медии които излизат едва ли не ежемесечно. Техническата продукция непрекъснато намалява цените си, но дали това е защото технологиите за производство са по-съвършени или защото подмяната на метала с пластмаса и други евтини заместители е все по-голяма? Все риторични въпроси. Дали наистина технологиите се развиват? Че как, ще скочат веднага феновете на компютърните технологии. Е, тази графа оставям отворена. Минаха само 5-6 години откак изхвърлихме 486 процесорите. Хабъл между другото още си кара на 486 sx, много хора изобщо не мислят за повече. За административна работа и това е достатъчно. Ако софтуера не е направен специално да пречи на това. Дали не правим по мощни компютри само и само да можем по бързо и ефективно за се забавляваме? За какво всъщност ни трябват по-мощни компютри? Бордовия компютър на F-16 например като сложност е от сорта на P1. Не ме разбирайте грешно, не съм против новия хардуер, напротив, във възторг съм от него. Опитвам се да видя доколко той ще е определяш за тази неясна картина на бъдещето. Дали бъдещето погледнато през очите ни ще е един модерен и невероятно ефективен интерфейс, подчиняващ огромни сегменти от окръжаващата ни среда или ще е просто една виртуална арена за забавления? Не визирам само компютърните игри. Много от бизнес активните агенти в момента се занимават с преливане от пусто в празно. Ще ви дам един пример. В момента има примерно 100 големи фирми които се занимават с разработката и поддръжката на бизнес софтуер. Счетоводни програми, складови бази данни и прочие. Огромни средства минават през тези 100 фирми, няма фирма в БГ, която да не ползва такъв софт. Сега си представете че се намери един талантлив програмист, който да разработи една счетоводна програма, при това толкова добра, че да удари всички други в земята и я пусне тази програма фрии, с отворен сорс код. Това понастоящем в БГ е абсолютно възможно и изобщо не е трудно да се получи. Какво става с нашите сто паразита? Отиват на борсата, а огромните средства които канализират се насочват в други области. Е? Наскоро гледах реклама на пералня която пере само с вода, без прах за пране. Боже, рекох си, та цяла една индустрия си отива пред очите ни! Какво ще произвежда утре BaSF?
Впрочем, в автомобилостроенето има няколко много съществени нови момента. Два типа мотори – дизел с директно впръскване и инжекционен мотор с директно впръскване на газ. И двата имат огромен екологичен и търговски потенциал, увеличено КПД почти с 40% спрямо класическия бензинов мотор. Ще доживеем ли някога да видим края на изобретението на Бенц и Даймлер? Кой знае, но шанс има. Друг един такъв момент е полимерно пластмасовите купета. По здравина не отстъпват на металните, но са многократно по корозоустойчиви и! … в пъти по леки. Това дава шанс на една кола да има ускорението на днешните спортни модели, устойчивостта на лимузина и да гори примерно 4 литра на 100 км. Но дори тези иновации сякаш винаги стоят пред нас и никога не стават практика. Явно има някаква много сериозна причина, която да спира навлизането на такива технологии. Сякаш завинаги ще си останат само и единствено прерогатив на бъдещето, но не на онова бъдеще което описах в началото, а онова бъдеще, което никога на става настояще.
2. Нови материали. Това е част от технологиите, но искам да ги разгледам отделно. Пластмасата, тефлона, силикона, различните полимери, сплави при свръхниски температури, полупроводници,строителни смеси, изолационни материали, евтини фреони и инертни газове… завинаги промениха живота ни и нямат намерение да спират да го правят. Днес една боя може да направи това, което няколко пласта стъклена вата не могат. Една проста строителна смес от типа на теразита може да направи от любителя – майстор и цяла една сфера услуги да отиде в миналото. Честно казано, в това ми е най голямата надежда за бъдещето. Най голямата увереност че ще видим приживе нещо различно от това което виждаме днес.
3. Биотехнологии. Кутията на Пандора, която още се страхуваме да отворим, за да не излезе от нея изрода , който да ни покаже колко сме несъвършени и уязвими. И преходни. Но и единствения ни шанс за борба с все по новите и устойчиви болести. С непрекъснато мутиращи вируси, забравени стари епидемии, които чакат своя час. Ще спрем ли някой ден да се страхуваме от рака? И от свободата в половите контакти? Ще можем ли да пушим наволя и да отглеждаме здрави и жизнени деца. Деца не платили в аванс нашата недалновидност и безволие?
Ще успеем ли някога да нахраним гладните в Сомалия със синтетични протеини? Ще направим ли от дивия щир втора култура като житото? Ще спрем ли настъпването на пустинята (100 кв.км /ден)? Ще успеем ли да присаждаме органи от прасета и маймуни на човек? И ако успеем, ще се научим ли да ценим живота повече? Или напротив – ще го ценим по-малко. Възможности, възможности. Отново възможности и отново – неосъществени.
4. Екология. Да. Това е всъщност момента на истината. Ние никога няма да сме сигурни в настъпването на бъдещето, докато не успеем да решим този проблем. Винаги ще има повод за писането на антиутопии, докато не се научим да мислим за тази планета като за свой дом. САЩ преди време заявиха, че държавния суверенитет е нещо условно когато става дума за нещо което касае целия свят. И без много много да му мислят, нацепиха канчето на Садам. Добре, светът поне отчасти прие тази кървава грижа за него. Но аз лично чакам деня в който суперсилата ще започне да ръси бомби по Конго и Бразилия, защитавайки не петрола а вечнозелените гори, от които зависи толкова много. А ако се мине без бомби ще е направо чудесно.
Въпреки всички мрачни мисли които предизвиква темата, има някакъв макар и малък повод за надежда. Много изчезващи видове за взети под строга охрана, много промени в технологиите имат немалък екологичен ефект. Дълъг път, но може би вече крачим по него. Или не. Или винаги ще има вероятност да освиним нещата на бърза ръка, колкото и да се стараем?
5. Експанзията в космоса. Това е нещо истинско. Поколения наред израстваха с мечтата и убеждението че космосът ще стане наш заден двор, а защо не и градина пред верандата ни. Къде отидоха тези мечти. Защо на тяхна смяна дойде убеждението, че човека е надценил силите си, че истинския път бил пътя навътре – към себе си (каквото и да значи това), че за да стъпим на Луната като туристи ще трябва да измисляме едва ли не нова теория на относителността, а технологиите да направят едно две поколения радикална промяна. Моят отговор е прост, макар и може би – неверен. Защото мечтите с които израснахме бяха продукт на една система. На една пропаганда. На практика, човека никога до сега не е имал нужда да излезе в космоса, никога не го е искал в действителност. Няма технологии? Глупости, това е нещо в което никога няма да повярвам. Когато дискутирахме предишния път, аз ви описах една система за извеждане на модули в космоса. Не наблегнах много на нея, защото ми се струваше прекалено откачена. Става дума за магнитен катапулт, разположен на склоновете на Килиманджаро. Но когато споделих с познати, направо ми казаха – НАСА има такъв разработен проект, проблема с въвеждането му е само… първоначалното вложение. Пробни установки, носени от кораби, са успели да изхвърлят товар от 1 тон на 40 км! Просто маркетолозите не смятат, че за сега такова чудо би оправдало разходите си. Защо да го разработват, щом като и сега могат да се пускат спътници с химически ракети. Промишлената цена на течния кислород е горе долу колкото на минералната вода. Защо да се влагат трилиони? За екскурзии? Не. За колонизиране на Марс и Луната? Рано е, планетата събира 100 милиарда души, сега са само 6-7. Защо тогава? За да добиваме евтина енергия на Луната? Не и докато не свърши петрола, а със сегашните темпове ще стигне за 100 години. Защо тогава?
Кой знае. Сега в момента се строи огромна по размерите си космическа станция. Може би наистина ни трябва малко повече опит, малко повече предпазливост. Или малко повече дръзновение. Малко по голяма дисциплина у дома ни, където все още имаме толкова много проблеми. Проблеми които не можем да разрешим без оръжие.
6. Глобална политика…
7. Падението на класическата култура…Срив на ценностите, подмяната на морала, новите демагогии…
Не мога повече. Колкото и да се взираме, ние никога няма да сме сигурни какво виждаме. Дали ширнали се безоблачни хоризонти или мрачна радиоактивна пустош. Или днешните извращения, умножени по 10, или свят нито добър, нито лош, по различен от нашия с нещо и все пак същия? Най вероятно. Или пък – човека най сетне се е изправил пред кръстопътя на бъдещето и една част от него ще поеме една посока, а друга част – друга посока. Като във Фондацията на Азимов. Едни ще изберат една картина и ще я създадат, а други – ще си останат доволни със сегашната и благополучно ще изчезнат. Бавно и сигурно. Или няма да изчезнат. Защото както казва Хокинг – това което предстои винаги ще е в нашето бъдеше и никога – в миналото ни. Бъдещето ни ще е винаги пред нас, винаги ще имаме шанс да бъдем това което не сме били, но сме искали да бъдем.
Мен лично тази мисъл ме изпълва с надежда. А вас?
|
Бъдещето сега! (12 101 символа!)
