|
Омръзна ми да се разбираме! Трябва малко екшън в този форум, за да е интересно. Ето защо си влизам в ролята на критикар и започвам да пиша за "Да пробудиш драконче" на Николай Теллалов:
Нека я подкарам отвън навътре, защото нали по дрехите посрещат? Ужасният сив фон и изчанченият шрифт правят корицата достойна за опаковка на мазна баничка, но не и за лице на книга. Толкоз. Нямам какво повече да кажа - при липсата на каквито и да е визуални дразнители, целящи да привлекат вниманието на потенциалния купувач, и това е много.
Безобразната редакторска работа е следващото нещо, което се набива на очи. Правописните и пунктоационните грешки са малко, но мен лично изключително много ме подразни "ме"-кането. Е-то стои в края на глагол, спрегнат в първо лице, множествено число, само когато глаголът завършва на "м" в първо лице, единствено число - ходим, говорим, а не ходиме, говориме.
Сега по същество. В книгата има идея. Но май само толкова. Напълно са излишни 140 страници (от общо 151). Цялото действие, представяне и описание на героите, целият смисъл на повествованието чудесно биха могли да се съберат на десетина страници и да се получи сносен разказ или първа глава за някое от продълженията. С други думи, докато четях книгата, изпитвах болезнена скука, която, длъжен съм да призная, се поразсея на едно-две места.
Освен другото, книгата и най-вече главният герой Радослав са адски демоде. От тях лъха една такава хипарщина, която може и да е имала известна злободневност преди 20-тина години, но сега е просто смешна.
Отново ще се върна на моите любими комлекси. Има някакъв стремеж, може би отразяващ дадена мечта на автора, да описва една такава Велика, ама мнооо-го Велика, далеч по-Велика, отколкото е била или е в момента, България. Това ако не е избиване на комлекс за национална малоценност, аз не знам кое е. Защо никой не написа книга, в която Съединението не се е състояло и сега има две малки, нещастни Българийки - една в Турция, напълно загубила националната си идентичност, и една в Югославия, водеща кървава война за независимост? Ей това е драматизъм. Много е лесно да се правим на велики. Дори американците си позволяват да пишат книги като "Човекът във високия замък", в която САЩ са загубили войната. Но ние не!
Стилът на автора в "Да пробудиш драконче" изисква още доста работа. Личи си, че потенциал има, но всичко е толкова грубовато и лишено от финес, че още от първите страници убива желанието за четене. Книгата може да мине за едно добро упражнение, но в никой случай не заслужава парите, вложени за нейното издаване, дори и в този мизерен вид.
И накрая няколко добри думи. Ще си купя продължението, ако и когато излезе на пазара. Ще го направя, защото смятам, че Николай Теллалов има потенциал. Дано в следващите му книги да има някакво развитие, защото ако продължи в същия дух, ще похаби и последното си зрънце талант.
I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you
|
"Да пробудиш драконче"
"Да пробудиш драконче"
