|
Хотелът "Спирка последна",
възседнал е пътя, напускащ света,
отбих се там да поседна
и да побъбря за дребни неща.
Хотелът е стар, незабравен приятел,
отбивах се някога честичко там,
говорех със собственика,щедър ласкател
Цезар му викаха, друго име не знам.
След толкова време, Цезар четеше,
облегнат на бара, със книга в ръка,
жена му, Селина, в креслото плетеше,
на масата вдигнала морни крака.
Всичко си беше, както го помнех,
барът, картината, двете кресла,
пианото старо, градината с рози
и черната котка със странна душа.
Облегнат на бара, напитка поисках,
Цезар усмихна се, вдигна глава:
"Този ти глас да го чувам не исках,
но щом си дошъл, заповядай една."
Преглътнах, коктейлът бе топъл,
умерено силен, и режещ на вкус...
"Забравил съм..." - отроних със вопъл -
"как ми въздейства таз лепкава слуз."
"Отскоро добавям спирт за горене." -
уверен във себе си Цезар призна -
"Ако поискаш да пробваш летене,
ей там, във ъгъла, държа си крила."
"Повярвай ми Цезаре, вече отлитам,
крилата ти само ще ми натежат..."
Издигнах се тихо, без да залитам,
оттласнах се... взриви се светът.
Отворих очи, а Цезар стоеше
наведен над мен, в устата лула:
"На два крака, синко, добре си вървеше,
но за да политнеш ти трябват крила..."
19.10.2001г. 00:09 часа.
предполагам че туй влиза в категория "фантастика", ако ли не - трийте модератори... 
Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне. 
|
Хотел ''Спирка последна''
