|
"[Циклопа:]
– Колко малко красота остана на света?
И видял недоумението по лицето й, се разсмя злъчно:
– Аз и красота! Как ли звучи тая дума в моите уста? Но няма що. Тъкмо аз. Грозният Данте, грозният Бетховен, грозният Микеланджело, грозният Толстой, грозният дебелак Балзак подариха на хората най-хубавото. И сакатият Сервантес, и слепият Омир. Само Байрон е бил красавец. Но куц. Впрочем и той като мен. Весело, нали? Аз и Байрон.
Ева опита да му върне заядливата закачка:
– Види се, нямате чувство за малоценност.
Сякаш не я чул, повече на себе си шефът й добави:
– Искам да покажа на хората последните останки на истинската красота. Тая, която днес бива гонена отвред.
Ева го изгледа недоумяващо. Какво се бе разприказвал?
– Никъде няма място за нея – натърти той. Нито в изкуството, нито в архитектурата, нито в литературата, нито в модата. Още по-малко в човешките отношения. Днешният закон гласи: “Не красота, а оригиналност!” Оригиналността, доведена до ексцентричност, изгони естетичното. Може да е грозно, но да бъде различно от онова, което е било.
– Че какво лошо в това? – пресрещна го Ева.
– Какво ли? Красотата е една-единствена, както е една-единствена истината. Красота, истина, целесъобразност – това е едно и също. Като математическа задача. Има само едно решение. Но е еднообразна, вярно е, обикновена, неоригинална. Всичко различно от красотата е все грозота, всичко различно от истината е все лъжа. Ей това виждаме днес – всеки художник е по своему оригинален, което значи по своему твори своя собствена грозота.
– Нима отричате, че тъкмо оригиналният творец създава прогреса? В изкуството, в науката, в живота.
– Не толкова оригиналният, колкото проницателният. Първият гледа да не е като другите; вторият не се страхува, че е като другите. Той търси към многото открито преди него да прибави малко нещо ново: ново щрихче, нова багра, нов тон, ново преживяване – някой още неоткрит детайл в разкошния храм на красотата. Но истински нови – малки стъпчици, но стъпчици нагоре, към съвършенството. А оригиналният, понеже е неспособен да направи такова откритие, понеже не се задоволява с малката стъпчица, понеже търси лесния успех, той деформира, създава изроди и в изобразителните изкуства, и в литературата, и в музиката, и в модата. И в живота. Всички Мадони си приличат, различни са само дяволите – всеки неповторим в своята грозота. Днес светът е потънал в морето на грозотата. Под властта на най-големия декаданс, който познава историята, най-всеобхватния – Великия Декаданс. С две главни букви.
Ева се отдръпна потресена. Никога не бе слушала толкова дълъг монолог от неговата уста.
– Подочула бях нещо за вас. Но чак толкова. Такъв мизантроп…
Той я изгледа с единственото си око:
– Мизантроп е този, който се е напатил от филантропите."
(Докато го печатах, два въпроса се оформиха в главата им. Те не се нуждаят от отговор, защото първият е риторичен, а на втория няма да можете да отговорите: 1. Защо четем? и 2. Кой е авторът? Третият въпрос, или по-скоро хрумване, което ми дойде във връзка с днешните дискусии, е, че само грозното може да се издържа само - за красотата е нужно да се даде. Затова - да оставим грозното да се оправя, да не даваме нищо за красотата - си е слагане на главата в торбата и отричане на една от най-важните функции на разума.)
Целта оправдава самолетите.
|
Eдин цитат
