|
Interesno... pone za men...
Аз, един човек без име и лице, след десетки години на мъчително скиталчество из руините на древни светове открих онова, което само бегло се споменава в прастарите приказки за ужас и за мрачен страх. Тъма тегне над архаичните легенди, безпаметност забулва тежките спомени за Древните Земи, потъвали в разкош несрещан ни в Ур или Ериду на Шумер, нито дори в приказните Вавилон, Киш или Нипур на древния Акад.
Във призрачна потайност са обвити песните на пустинните народи, преданията им за странни същества с чуден облик и с нечовешки сили. Било е време, мълви великият вятър на Нинуа, когато в сърцето на разкошен оазис се издигал приказен град, невиждан от човешки поглед, насред един по-друг и непонятен земен океан. Това било Древното Царство, Небесната Земя, домът на Боговете, които не отдавна били напуснали далечната си родина, в една част от земното небе позната днес като "Плеади". Царувал прастарият Ану, небесният бог на третият небосвод, със своите "кишру" с велика мощ. Той дал началото на боговете, на божествата населяващи подземното царство и на утуки - седемте демона на злото.
Управлявал Небесната Земя, потомъкът на Ану, Господар на Заклинанията и Мъдростта Енки, властелин на водите и стихиите, а надалеч, потънала в тежък мрак се простирала Курнуги - Земята, от която никой никога не се завръщал. Там управлявала черноустата Ерешкигал, вседържателка на подземния свят и на Мрачната книга на ужаса. В тази книга Намтар, тъмният пратеник, онзи който бродел след залез, прилежно записвал съдбата на своите роби. На стотици човешки същества, обсебени от страшни демони, подвластни на ужасна лудост, изгубили разсъдък след допира си с тъмни тайни. В Черната книга на Ужаса, страдали заключени душите на мнозина дръзнали да нарушат великата забрана, осмелили се да протегнат ръка към мрака и да прекрачат вратите към далечното царство.
Тази книга аз намерих след години на измъчено дирене, в руините на древен град, до тъмен олтар под безумния блясък на пълна луна. Дълго скитах изгубил разсъдък по лицето на земята, стиснал неизменно мрачната находка. Дълго се лутах, но ето вече достигнах до нейния смисъл. Тук, след десетилетия на упорство, аз превеждам тези от човешките съдби, които съм способен да осмисля. Книгата е непосилна, тя няма край или начало, защото е вечна и нетленна. Слушайте чеда на тази земя, без значение от времето, в което живеете, помнете тъмните истории и ги предавайте нататък, защото те са истински и вече са били. Тъй ви казвам аз, човекът без име и лице, който единствен е докосвал Огънят на Мрака - "Черната Книга на Ужаса".
--------------------------------------------
Всичко разумно е действително.
Всичко действително е разумно.
Хегел
|
Черната Книга на Ужаса
