Не ми се връзвай, няма нищо злонамерено, или лично.
Може дори изобщо да не съм прав в твоя случай. Просто "влизам в роля". На трола това му е работата, да търси под вола теле. Ако уцели, добре. Ако не - да тече купоньт. Имай разбиране, че съм нов изобщо в чатовете и още не всичко ми е на фокус. Дори не бях прочел това, което е може би авторската ти приказка (за Пепеляшка и спящата красавица), за да реагирам по-конкретно. Да, засега само си пробвам зъбките. Те ще пораснат.
И има защо. Един мой приятел, който изложи на клубна сбирка съкровени въздледи, без да подозира каквото и да било как може да си изпати в света на виртуалната клюка, беше нападнат тук, в този чат, с безмилостен цинизъм от личност с доста съмнителен умствен багаж. По този повод се материализирах и аз самият и смятам да ставам все по-непоносимо отвратителен. Това е призванието ми. Някои мои приятели може и да пожелаят да овладеят по-небрежно учтивите форми на чата, но не и аз. Аз съм си стръвник. А бе, трол. Така е, маце. Има ме вече и мен. Sorry.
Колкото до мързела, позна, че не съм мързелив. Но къде е писано, че един артист трябва да играе винаги една и съща роля? Ами то си е скучно така - винаги един и същ... няма пък, обичам си ролите. Просто не знаеш каква част от мен е свързана с театъра и киното - за съжаление не в родината, но тук се върнах искрено и доброволно, ето, това не е роля. Иначе стилистиката на етюда (разбирана в естетически план, не като користна поведенческа мимикрия) обогатява "аза", позволява да екстрапулираш варианти - също като в компютърното моделиране, или да видиш света с чужди очи, или просто да създадеш вселена от грахово зърно. Обичам да влизам в роля, толкова е хубаво. Старите ми приятели са свикнали с това, не ми се връзват, дори ценят тази ми способност - а след това от дистанция обсъждаме дали ролята е била успешна. Аз имам какво да науча от тях, а те - от ролята. Не ми се връзвай и ти, моля те. Всичко е само игра. Толкова е просто. Ако се връзваш, ще ме уплашиш. А трябва ли? На сцената тук съм толкова нов и неукрепнал. Про'авай ми прощъпулните недостатъци, за да стана по-добър и по-точен. Става ли?
Ето, мислех да поощря един мой приятел да изложи в чата обратен, огледален вариант на твоята приказка - и сякаш преразказана от една до скоро реално съществуваща водеща на присмехулно предаване, която сега не е между живите. Можеше и да ти хареса. Да, ама вече се колебая. Аз съм си детенце, а не знам дали с теб може да се играе на пясъчни кюфтенца. Може ли? Ама нали няма да ми се вържеш? А?


blau


Да убиеш присмехулник...