На мен също не ми харесва, че фантастиката се използва за промивка на съзнанието - визирам " епохалните" произведения сътворени от ЛУИС МАКМАСТЪР БЮДЖУОЛД (поредицата за Майлс Воркосиган). Ако се изхожда от девиза на Л.Р.Хабърд,че за да притежаваш реална власт над съзнанието на масите просто"създай нова религия и бъди нейн пророк", нещата могат да бъдат прогнозирани доста точно как ще еволюират. Но по-тревожното е за самата фантастика "еволюцията" в произведенията на Бюджуолд по отношение на "глобалните" проблеми разглеждани в тях. Сравнявайки и съпоставяйки героите сътворени от Хабърд и детето чудо Майлс, дори и най-чудовищните и гротескните като(Солтан Грис, Джетеро Хелър, доктор Кроуб, Ломбар Хист, Търл, Джони Гудбой, Д-р Метусалем и т.н.) са невинна младежка пъпка сравнена със злокачествен тумор. Романи като:"Сатаганда", " Императорската гвардия" , " Комар" т.н. спокойно могат да бъдат причеслени към сапунени опери с привкус на съдебен психотрилър. Четейки тези "произведения" на изкуството мозъкът на младия фен неиминуемо се превръща на "сополи"( цитирам Императорската гвардия"). Друго, което прави впечатление е времето, което се губи при тяхното обсъждане във форума, например за Сатаганда и Императорската гвардия форумът бе задръстен за 3 седмица, а брилянтното произведение на Логинов "МНОГОРЪКИЯТ БОГ НА ДЕЛАЙНА" бе отминат с пренебрежение. Ужасява ме факта, че Бюджуолд използва нечестни похвати при вездействието си върху четящите я (особенно върху нежната половина) ловко зомбирайки ги. Жертвите попаднали в този капан не се замислят, че по този начин наливат вода в една печеливша индустрия за създаване на неща, които въздействат емоционално, но първосигнално. Разликата между тях и произведения шедьоври като:"Прогресорите и Странниците", " Пикник край пътя" А и Б.Стругацки "Краят на детството" Кларк , "Кибериада" Лем , Кланница N5" К. Вонегът и т.н. е че при тях човек изпада в духовна и емоционална нирвана от идеите, героите и динамиката, а за другите просто историята и времето ще се погрижи
В заключение ще цитирам Аркадий и Борис Стругацки:
Мисленето не е удоволствие а е задължение