|
Всички знаем, че това, което е положително за едни е отрицателно за други. Истината е винаги по средата между двете гледни точки. Може би, осъзнала това, обичам да гледам на даден проблем и от двете страни - антиподите в гледните точки.
За това особено харесвам романи, разглеждащи дадена тема от двата "противоположни ъгала на ринга".
Предполагам стотици романи мигат да бъдат разглеждани като антиподи, но реших да напиша за няколко по-съществени, или тези, които са ми направили особено силно впечатление.
На първо място, предполагам сте срещали "Дабъл-Тор"-а на "Звездни рейнджъри" на Хайнлайн и "Вчената война" на Джо Холдеман. Дабъл-Тор са книгите на издателство Тор, в които има два романа, обърнати с "гръб" един към друг, като единия е на обратно спрямо другия. Орфия пусна една книжка от този тип на времето.
"Звездни рейнджари", която е типична милитарстична книга има десетина антипода, но Джо Холдема пише "Вечната война" специално за да я противопостави, изпълнен със шовинизъм и антимилитаризъм, за да я противопостави на "Райнджърите". Друг антипод на "Рейнджърите" е и първата книга от поредицата "Бил-Галактическият Герой" на Хари Харисън, която е една великолепна сатира не само на "Райнджърите", но и на "Фондацията" на Азимов и на още десетика "култови" за онова време романи. Жалко че така и не излезе на български.
Друга двойка антиподи са "Господаря на Пръстените" и "Чрната книга на Арда". Мнозина намират за светотатство да се изопачава историята на Толкин. Лично моето мнение е, че когато излезе една книга, тя престава да бъде "собственост" на автора - тя е на читателите. И ако един автор е създал една вселена, той я е подарил на читателите и във въображението им тя си е един техен свят, с който могат да правят каквото си искат. Така че, не намирам за противоестествено и други автори да пишат по темата, още повече, че предлагат различна гледна точка върху героите и събитията и така обогатяват света и предствата на читателите за него.
В тази връзка - мога да посоча редица примери за "Бред" серии, които са основани на идеята на един автор, дал идеята си на десетки други други… Преимуществото на този род произведения според мен е че дават възможност да погледнем на един герой в различни ситуации - в една той е положителен, в друга - неутрален а в трета - отрицателен. Това според мен е добре за образа на героя В СЪЗНАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ. Един герой е такъв какъвто го е възприел читателя, а не такъв, какъвто автора го е създал… Пък и аман от идеализирани герои.
Такива серии са например "Света на Крадците", започнат от Аспри и "Нощите на Меровинген" на Чери.
Предполагам за никого не е тайна, че имам особемно пристрастие към Чери и до известна степен това се дължи на нейната способност да гледа на ситуация от десетина гледни точки и да създава антиподи. Например, ако вземем "Хелбърнър", "Света на Пел" и "Ситийн" - ето ви трите антипода - трите "върха" на тригъалника на сблъсака във вселенита й "Съюз-Лига".
Харесвам я и за това, че в романите й няма добри и лоши. И двете гледни точки във сбъсака са разбираеми и мотивирани - читателя спокойно може да застане на едната или на другата страна. Изобщо обичам сам да си решавам кой прав, кой не - не автора да ми налага.
Интересно ми е да науча вашите любими антиподи…
Enter... Deep
|
Романите антиподи
