Ето, виждаш ли :) Сега рискуваш да те обвинят в дискриминация към по-голямата част от участниците, както мен ме обвиниха, че разделям хората на мундани и фенове. А какво друго е мунданът, ако не човек, който смила всичко, без да се замисли много-много.
Впрочем снощи четох Първата статия от предстоящия брой на Тера фантастика. Там главният редактор не по-зле от тебе е обяснил разликата между четенето "просто така" и четенето с мислене :) И то от позицията на човек с дългогодишен и много ценен опит.

Сега за Бойно поле Земя и Хабърд. Когато четох тая трилогия, нямах и понятие, че Хабърд е такъв, и я възприех много добре - изключителна динамика, добри описания, ярки герои... абе много ми хареса. И не открих нищо манипулативно, а по-скоро сатирично. Ако знаех за Хабърд, дали нямаше това да изкриви представите ми? Сигурно. Или пък да ги направи по-верни? Въпрос на гледна точка. Но съм доволен, че не знаех, за разлика от времето, когато четох Мисия Земя.

А по отношение на Моята борба мисля, че там нещата са доста по-сложни. Все пак в крайна сметка Сталин е главният виновник за многото жертви, а в самата книга, доколкото знам, има немалко ценни неща. Хитлер никога не е тръгнал срещу собствения си народ (за разлика от Сталин), дори обратното - вдигнал е Германия на крака от една жестока криза.
Но пак замириса на политика (всъщност на история на политиката или политология, знам ли), така че спирам :) (Макар че Втората световна е благодатно поле за фантастите.)

-
В тилилейски лес незнаен
бди говедовъд потаен.
Из души говежди броди,
на света конците води...