kapkai каза:
<Направо ме скапа. Ти не можеш ли да четеш просто за самото удоволствие?>

По принцип е възможно, но не мисля, че е редно. Да чета, без да мисля върху текста означава да се самозалъгвам, че нещата не са такива, каквито са.

Ще ти дам един малко драстичен пример: "Хайде да обсъжаме литературните достойнства на "Моята борба" на Хитлер. Какво от това, че книгата е послужила за теоретична база за започване на война срещу целия цивилизован свят, за избиването на петдесетина милиона души и за обявяването на всяка друга нация, освен арийската, за суб-човеци? Произведението вероятно си има литературна стойност само по себе си, защо не?"

Разбра ли примера ми? Сциентологията на Хабърд си има свои последователи и това си е ... тяхно право. Но не ми харесва, когато фантастиката се използва за залъгалка, докато сциентолозите промиват мозъците на читателя с псевдо-идеите си. Приемам го за обида към жанра, който харесвам. В този смисъл даже смятам, че колкото по-добре написано е съответното произведение, толкова по-лошо е за читателите, защото толкова по-лесно те биха се увлекли по него, без да се замислят за какво ги използват.

Hellen
==
"Щом се окажеш на страната на мнозинството - време е да се спреш и да размислиш." -- Марк Твен