- По дяволите - измърмори мишката Франки, - толкова много шум заради два фунта мозък от землянин. И заприпка насам-натам. Розовите му очички проблясваха гневно, а нежното му бяло кожухче настръхна възмутено.

- Сега не ни остава нищо друго - каза Бенджи, като седна и заглади мустачките си замислено, - освен да съчиним един въпрос, но да го измислим тъй, че да звучи правдоподобно.

- Трудна работа - каза Франки и се замисли. - Какво ще кажеш за ЖЪЛТО И ОПАСНО - ЩО Е ТО? Бенджи умува над това известно време.

- Не, не става - отсъди той. - Не приляга на отговора.

В продължение на няколко секунди ни един от тях не продума.

- Добре - обади се Бенджи. - КОЛКО ПРАВИ ШЕСТ ПО СЕДЕМ?

- Не, не, прекалено е прост и прекалено прозаичен - каза Франки, - няма да предизвика интерес сред желаещите да се обзалагат.

Отново се замислиха. Накрая Франки каза:

- Чуй какво измислих. КОЛКО СА ПЪТИЩАТА, КОИТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРЕБРОДИ?

- А! - каза Бенджи. - Ах! - това звучи доста добре! - повтори си го още няколко пъти. - Да - каза той. - чудесен е! Звучи достатъчно смислено, без да те обвързва с някакво конкретно значение. КОЛКО СА ПЪТИЩАТА, КОИТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРЕБРОДИ? ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ. Чудесно, прекрасно, не може да не се хванат. Франки, скъпи друже, уредихме се!....

Ето го и отговорът...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте