ТОВА е едно много малко парченце, просто, ъъъ, леко експериментче. Е?
И, а, да, всичко до тук влиза под графата "І. СТРАННИКЪТ", първа част сиреч.

ІІ. МАГЬОСНИКЪТ
“Моят прадядо” лениво се полюшваше на вълните. Бяхме на рейд и чакахме лоцманът от Лонсу, тъй де, Локинтеса му викат местните, да дойде да ни вземе. Не че не бих могъл и сам да набутам кораба в пристанището, но... тъй е редно и тъй ще бъде.
Междувременно момчетата се забавляваха. Бяха си го заслужили. “Прадядо ми” не е някоя си рибарска гемия, ами як-здрав-прав презокеански кораб, бяхме ходили чак до Гайагаст и се бяхме върнали здрави-читави.
Палубата потреперваше под краката ми. Барабанът поддържаше веселяшки ритъм, боцманът дрънкаше на тараба, гръмогласният моряшки хор ги заглушаваше и двамата.
Бира, бира, бира, бираа...
Бумбумбумбум, бумбумбумбум...
Бира, дзън-дзън, бира-а...
Бум-бум.
Големи-яки образи са момчетата. Чак ми беше жал, че съм вахтени в момента и трябва да стърча на носа, вместо да танцувам с тях.
Бумбумбумбум, бумбумбумбум...
Краката ми сами отмерваха ритъма.
Общо-взето има три общоприети песни, които се пеят на рейд и почерпено: първата е “Бира, бира, бира”, посветена е на бирата и главната цел е да подскачаш в ритъм и да не си разлееш халбата. Втората е “Седем нощи пихме” и на нея само не е желателно да си разливаш бирата. А като се стигне до “Бели гребени”, вече никой не може да не си я разплиска, `ко ще да се опитва. Е, никой освен боцмана, понеже са му заети през повечето време ръцете, пък и на “Гребените” тарабата играе важна-важна роля.
Бумбумбумбум, бира, дзън-дзън, бира-а...
- Хей, Хан, хей ти нещичко! - рече иззад гърба ми Уорго и яко ме стресна. Пълна халба, това беше донесъл. Дръпнах една здрава глътка. Поолекна ми. Той пък ми кимна и се отдалечи обратно към момчетата, като потропваше с крака и си подпяваше “Бира-а”.
Уорго, Уанамак де, ми е втори братовчед. До сума време не можеше да си казва името, сам си викаше Уо, та от там. Аз пък съм Хан, `щот на мама уа-ма-кането й било много дълго, а вместо К орките често кхъ-кат. Та от Уаканамак - Хан.
Всъщност тролите, царе сме на съкращаването. Ей го на корабът: “Карунамак Древният предходник” се е наричал първо, още го пише с големи букви от двете страни на носа. Щот` Карунамак ни е прадядо на повечето, му викали “Прадядо ми”, ама по регистрите е “Уано”, че прадядовци доста.
Като се сетих, пак ми стана криво. Не съм матрос, помощник-капитан съм. По всички правила, да бях с момчетата и да си пея безгрижно. Като пъргав-сръчен ум, Хан на първа линия, нужен-полезен-важен. Обаче като опре до веселба, Хан остава-стои на вахта.Добре, че поне Уорго се сеща отвреме-навреме за мен. И всичко `що - `щот съм орк наполовина. Ми хубу де, не съм го карал аз баща ми да се влюбва в орка! То и никой не е чакал плод от такъв съюз, ама на, хей ни със сестра ми. Тя вече си има собствен кораб, вярно, гемия, ма неин си и никой не мож` я турна на вахта.
Бумбумбум, дай бира, бум-бум
Е, добре де, няма да съм помощник вечно. Все някой ден капитан Колдераак ще го прихване сушата и тогава и моята звезда ще изгрее.
Пак си дръпнах от бирата и се облегнах на парапета. Долу във водата зърнах за миг русалка. Звездите светеха с все сила над главата ми. Животът беше хубав, пък к`вото ще.

Тя посегна към бивните си и започна да ги върти. Кин наблюдава с ням ужас как ги отвинти.