|
Това е моята версия на постинг "Тая книга е върхът! Вие какво мислите?"
Прочетох "Потапяне в слънцето". Всъщност я изгълтах на един дъх, ако трябва да съм точна - седнах с нея като се върнах от работа и до вечерта я бях свършила. Книгата е писана през 1980-а година и е първата от двойната трилогия за ъплифта на Дейвид Брин. Смята за най-слабата от поредицата, обаче на мене изключително много ми хареса (като се има пред вид, разбира се, че аз съм сериозен фен на Брин).
На първо място - многото сюжетни линии. Разбираме най-после как се е случил първият контакт на човечеството с извънземните цивилизации. Събитието е сюжетно локализирано във времето, а не "виси" без връзка с реалността. В първата книга за ъплифта се говори повече за положителните страни от контакта с галактянските цивилизации, а именно - те всъщност са подарили по-голямата част от Библиотеката в желанието си да цивилизоват земните жители. Освен това се грижат изключително строго за планетната екология, водени от принципа, че планетите "не са получени в наследство от предишните им обитатели, а са взети на заем от бъдещите такива". Което си е точен цитат на писмото на Великият Вожд Сиатъл до Президента на Съединениете Щати "...земята, по която стъпваме, не сме получили в наследство от дедите си, а сме взели в заем от синовете си..." Затова и човечеството е трябвало да прикрие своите еколкогични престъпления от миналото - направи ми впечатление, че всички изброени изтребени видове (като морските крави, например) са все от категорията "предразумни", т.е. подходящи за ъплифт. Зачудих се дали не сме ги избили, водени от неосъзнат страх от конкуренция.
Стана ясно, че малка част от земните технологии надхвърлят нивото на галактянските - споменато беше, че "кулите" са предизвикали възхищението на извънземните инженери, а също така единствените системи на борда на кораба за потапяне в слънцето, които не блокираха до самия край на пътуването, бяха изработените на Земята. Малко разочарование - щеше ми се да науча нещо повече за въпросните кули - разбрахме, че има поне две - Абаносовата и Ваниловата. Хубаво, но какво им е било толкова различното в дизайна, че галактянските технологии, които съществуват от милиони години, да не разполагат с него. Както и щеше да е добре, ако трагедията на Ваниловата кула не беше останала загадка до самия край на книгата. Брин можеше да направи едно налко отклонение и да каже, че терористите, които са искали да я унищожат, всъщност са били фундаменталисти от сектата на последователите на Фон Деникен, които искат да унищожат всяка следа от земно превъзходство над галактянската култура, за да докажат, че човекът е бил ъплифтиран от извънземна цивилизация, а не е еволюирал сам. Примерно.
Образите на извънземните са изпипани в чудесни детайли, като сексистките вицове на Кула, инстинктивното желание на Бубакуб да заспива върху велурени сака, Фейгин, който се оттегля, за да фотосинтезира на спокойствие... За сметка на това човешките същества ми стояха неубедително. Шефът на проекта "Sundiver" например, си водеше личната психотерапевтка да му лекува психозата. Че коя програма от такъв мащаб би позволила на психично неуравновесен човек да я ръководи? Ако не друго, останалите членове на екипа биха го направили на въпрос. Самата психиатърка не ми изглеждаше много-много наред, но това е по-скоро лично мнение. Но пък ми хареса избора на името на капитана на кораба за потапяне в слънцето. Много удачно. ;-)
Шокира ме обаче идеята за Условниците. Не бях очаквала подобно нещо от Брин. "Условници" са тази част от хората, които са се оказали "склонни към насилие" съгласно психотест, който е трябвало да направят. На тях им се имплантира предавател, който предупреждава за местонахождението им и генерално ограничава правата им на свободно движение, напускане на планетата, възможностите им за работа и т.н. Според Дейвид Брин това е положителна промяна на съществуващата "бюрократична" цивилизация от края на двайсти век. Според мене обаче подобно разделение по признак, който човек не може съзнателно да контролира (жлезите с вътрешна секреция, които освобождават хормони на агресивността) си е абсолютно фашизоидно. Бих попитала - *кой* определя какво е допустимото ниво на агресивност? Какво ще рече "склонност към насилие"? Ами аз, да речем, ако видя да нападат мой близък, ще се засиля да убивам нападателя, с което автоматически ще се проваля на теста. Докато ония милиционери, дето ме биха с палки пред парламента в нощта на 10 срещу 11 януари 1997-а, вероятно са го правили по заповед, не са вложили "нищо лично" и биха издържали теста!! Което е пълна подигравка със самата идея за гражданско общество и лична свобода. Да не говорим, че агресивността е неразделен компонент на изследователския дух - човек не *разсъждава* над Гордиевия възел, а го *разсича* с меч - ако отстраним агресията, ще получим общество от приятни за общуване, благосклонно гледащи на света овце. Изобщо не разбирам как Джейкъб успява да надделее над терористите и да спаси Ваниловата кула с тези си психологически характеристики...
По тая точка Брин изобщо много се изложи - вижда се огромната разлика между концепцията на Хайнлайн за Гражданина като човек, който е допринесъл с нещо за обществото, в което живее и тази на Брин - човек, който отговаря на някакви, неизвестно от кого зададени "идеални" параметри.
Преводът е великолепен. Книжката прави впечатление на тъничка, но то е заради хартията, на която е отпечатана - всъщност си е цели 303 страници с дребен шрифт. Преводачът Крум Бъчваров е свършил великолепна работа - никъде не усетих не-български езикови конструкции (въпреки че специално си точих зъбите), а поговорките и традиционните фрази са предадени с българските им аналози, което си е постижение. Освен това човекът се е постарал и е извел под линия обяснения за неща като числото на Фибоначи, дължината на ангстрьома и други такива, които читателят може и да не помни от средния курс по физика.
Картинката на корицата се различава от тази на оригиналното издание, но на мене ми се струва дори по-смислена. На оригиналната корица е нарисуван един слънчев диск на фона на златната слънчева корона. На корицата на българското издание е извънземният Кула (много точно нарисуван, съгласно описанието в книгата) на фона на кораб за потапяне в слънцето и няколко зеленикави слънчеви диска (също далеч по-точно нарисувани, отколкото на оригиналната картинка).
...Още доста неща взеха да ми хрумват, като се замисля, но това взе да става много дълго, така че ще оставя място и за малко коментар...
Hellen
==
"...Изглежда, че сънцето е обитавано от прозраци." -- Доктор Кеплър към Джейкъб Демуа
|
Sundiver
()
