|
Знам, че много от хората тук са си направо поклонници на Хайнлайн, а пък и преди месец-два имаше една дъъълга и наистина интересна поредица постинги за него.
В такива случаи не приказвам. Чел съм двайсетина разказа, "Звездните рейнджъри", "Звездния звяр" (мхм, така ли беше името?) и най-вероятно още нещо. Добре, хубави са. Четат се докрай без да се запъваш (много-много) измежду редовете. Обаче не съм кой знае колко запознат, така че като няма какво да кажа, си мълча. Приказките сребро, мълчанието... нали така?
Обаче си купих "Луната Е Наставница Сурова". Видях я на една полуантикварна масичка, а пък и един познат ми я беше препоръчал ("Страшна е! Ще ти хареса, за мен тя е една от наи-добрите. Пък и да видиш какви семейни отношения имат... чудо. чудо ). Та си я купих.
И вече съм почти сигурен, че Хайнлайн не е това, което трябва да бъде един човек с четири (или?) награди HUGO, сигурно и няколко NEBULA, сума ти още признания и отличия и коронясан за НАЙ-ВЕЛИКИЯ фантаст досега. (задокеанските награди са ми ясни, там хубав значи и комерсиален, най-продаван)
Не искам да бъда разбран погрешно. Човека наистина си пише добре, обаче.. защо по дяволите толкова суперлативи? Не е заради литератуената стойност на писанията за всеки случай. Може би ми убягва някоя мега хуманна нишка нейде из... нахвърляния сюжет? Може би прекалено много гледам литературата, а не дооценявам както трябва хрумванията и идеите му (а те, като се замисля, са си наистина добри).
Сега някой ще каже, че си пише прекрасно, човечен е, идеен и си залужава и последната награда, нали?
Е, в "Луната Е Наставница Сурова" е пълно с недоизпипани... нещица. Мислих тук да цитирам туй-онуй, оба4е май няма смисъл. Всичко ми се струва наивно, замазано тук-там с разсъждения за революцията, компютърните алгоритми и исконното желание за свобода. Е, събраха се трима полуонеправдани, изпиха две бутилки водка, решиха, че така повече не може и съставиха план за революция. Изясниха си в какво вярват и в какво не ("Щом ти вярваш, ще се съглася, товарищ!") и накараха техния приятел - осъзналия се компютър Майк, да им помогне. Той се съгласи свенливо поласкан от това, че те са му приятели, анализира няколко хиляди фактора и им каза какви са шансовете за успешна революция(7:1). И... Ъ-ъ-ъ? Кое му е ПРЕКРАСНОТО, НЕВЕРОЯТНОТО И СТРАХОТНОТО? Или пък аз не оценявам времето прз което е творил Р.Х.?
Не искам да се заяждам. Просто съм много учуден. Най-добрия (най-продаван), най-четения (най-купуван), най-награждавания (а, де?)... най-най-най.
Защо?
П.П.> А може би просто се ядосах на предговора към книгата (изд. АРГУС), в който имаше смешни разсъждения, аналогии с Любен Каравелов (?), а така също и едно безбожно сравнение на "Луната..." с "Портокал С Механъизъм" на Бърджес, защото и двамата ползват руски чуждици в изразяването. Който е чел и двете книги, знае за какво става дума и колко обиколки пред Хайнлайн е Антъни Бърджес.
За бележките под линия да не приказвам...
Може би пък Хайнлайн наистина да си е велик, обаче аз да очаквам много повече от един официален Номер 1?
П.П.2> А, да. Имаше и една история, в която се разказва как Азимов и Кларк, след като видяли кой е най-продаван, решили да се наричат "Вторият Най-Добър след Р.Х." Аз на това му казвам ирония. Ако са вдигнали и наздравица по случая в негово присъствие, може и сарказъм да е.
|
Недопечената Луна и др.
