Това е една от онези книги, които започвам да чета просто защото са увлекателни... В един момент затварям последната страница, защото книгата е свършила... а в главата ми всъщност не е свършила. И сюжетът се оказва само отправната точка за мисли, които само най-бегло са свързани с него. Наистина е прекрасна книга!!!
Не зная коя точно отговорност имаш предвид, вероятно онази пред обществото, на което си член... Аз обаче по-силно се вълнувам от отговорността, която носи пред себе си една личност със способности или качества, които са рядкост или са недостъпни за членовете на това общество. Отговорността да бъде реализирано всичко на което си способен... за добро или за зло... а всяка новост или напредък, то всъщност е напредък в една посока, която е невъзможно да се определи изначално дали е напред или назад, а и защо да се ограничаваме само в тези двете?
Дори не зная наистина ли е отговорност, а не необходимост... В края на краищата, това което си, е онова, което ти се случва...

Ignorance is bliss