Дълго се колебах дали да пиша по темата. Прочетох всички отговори до тук... Някой спомня ли си как реагира Хамлет на Лаертовото поведение при смъртта на Офелия? Е, ако се сетите това, сетете се за причината за реакцията му, съберете 2 и 2, и разберете защо все пак ще се въздържа от коментар...
Не знам защо се чувствам както се чувствам - не съм го познавала ( Никой от вас не е, но това не ви... Както и да е. Спирам. ). Знам само, че като че ли нещо ми бе отнето - на мен, нямам правото да говоря от името на никой друг - и нито едно от кухо звучащите славословия, "Велик Автор"-титулатури и пресилени скърби, не могат да ме възмездят - пак мен. Както казваше някой "на един малък невзрачен свят, забутан кой знае къде" : "Аз мога да решавам въпросите само на моята си Вселена. Моята Вселена са моите очи и уши. Всичко останало е догадки."
Това, което все пак искам да отбележа, нещо което не срещнах тук, в никое от предходните мнения, е един възглед, може би на самия Адамс, за смъртта. Пак цитат, разбира се. Този път на друго сладко старче - Зейфод Бийбълброкс IV: "Тук горе си имаме една поговорка: - Животът приживе е загубено време."
:-J Адамс! Какво да го правиш?!
Неповторим. Завинаги...

" - Има ли смисъл?
- А кое има смисъл? - контрира го Марвин."