Това бе един автор, когото харесвах докрай и безрезервно. Абсолютно уникален и остроумен, истински англииски автор фантаст. Понякога се питам - фантаст ли е? Та той не пишеше за разните му там кораби и прочие глупости. Той се надсмиваше над тези които пишеха за кораби и прочие глупости. И беше живо олицетворение на принципа - учете се да мислите добре. Начина по който се отнасям към НФ се промени коренно след неговия Пътеводител. А сега сякаш осиротяхме.
Обезателно ще зарежа всичко което чета в момента и ще прочета още веднъж (макар че го знам почти наизуст) Пътеводителя и Ресторанта. И останалите. И когато и това не подтисне мъката ми, ще си завия главата в хавлия.
О фривилна грухталност...
42.